Как стана така, че абитуриентският бал за завършването на средно образование в България се превърна в нещо толкова важно, тържествено и скъпо, каквото е един сватбен прием? Така ли е и в другите страни, по един и същи ли начин зрелостниците по света отбелязват дипломирането си?
През последните двайсетина години у нас се привнесе механично американската традиция на т. нар.
Prom Night, но в нейната демо версия,
без придружаващите американското дипломиране общественополезни каузи. На приема за бала в САЩ е задължително официалното облекло – смокинги и папийонки за момчетата, дълги рокли, ефектни бижута и вдигнати коси за момичетата. Цветята са важен елемент от подготовката за бала и е прието, ако абитуриентката има кавалер, или зрелостникът – дама, да бъдат с еднакви цветя – девойката ги носи на ръката си, а младежът – на бутониерата си. Самият бал носи смисъла на първото за зрелостниците официално събитие, на което те да се облекат елегантно. Той се провежда в голяма зала или ресторант, а в Чикаго например е модно да бъде на яхта в езерото Мичиган. Разбира се, безвкусица и тук не липсва, но поне няма клаксони и викове по улиците. Балът протича в условията на строго видеонаблюдение, тъй като федералният закон забранява употребата на алкохол преди навършване на 21 години. Но строгото различие от приетата в България традиция, е благотворителната кауза, с която се заемат абитуриентите преди завършването. Всеки клас самостоятелно решава каква да е тя – едни чистят парковете, други боядисват пейките в тях и оставят като паметен знак мъничка табелка с годината на завършване, трети отиват в старчески дом и с училищната рок банда
изнасят концерт за възрастните хора
Четвърти събират пари и купуват храна за бедните. Целта е да се запомнят с нещо, да оставят някаква следа в гимназията и в града си като цяло. Възпитават ги от малки, че щом имаш възможност да даваш, трябва да го правиш – не задължително с пари, а и с време, знания, труд.
А при нас баловете са като малка сватба, разказват мои колеги от другите страни с територия на Балканите. „Това е американският начин – родителите да хвърлят много пари за шикозни рокли и обувки. Наистина не виждам смисъл да се прави“, разказва Симона от Словения. Там преди бала учениците посещават курсове по танци, за да са добри на дансинга в балната нощ. Останалото е като у нас – скъпи тоалети, прически, луксозни коли. Преди няколко години медиите в Любляна дори отразяват случая с абитуриентка, която за бала си е успяла да си уреди роклята на словенската претендентка в конкурса „Мис Свят“.
По-скромно се организира абитуриентският бал в Румъния. Сутринта преди партито децата се събират за раздаването на дипломите в училище, а някой от учителите им държи реч. След бала учениците заминават заедно за 1-2 дни в планината и това е всичко, казва Петронела Михай от северната ни съседка.
Кризата в Гърция очевидно се отразява и на балната традиция, още повече че там няма стандартен начин да се отбелязва завършването на гимназията. Според Фани Гианакопуло абитуриентите празнуват с приятелите и семейството си и партито е придружено от много храна, вино и танци. „И само шепа много богати хора могат да си позволят да направят на децата си
скъп подарък като смартфон,
кола или пътуване до гръцките острови“, казва Фани.
Най-близка до българската традиция, изглежда, е тази в Хърватска. „Завършването на гимназията е увенчано от галавечер с танци, а зрелостниците, които на хърватски наричаме maturanti, са в официално обекло“, разказва Давор Лончарич от Осиек в историческата област Славония. На церемонията те канят родители и приятели, а обичаят е след завършването абитуриентите да заминат на специално съвместно пътуване, напоследък е модно в Испания. Но през последните шест години в Хърватска се налага и нова традиция. С цел да предотвратят масовите напивания и последствията от възбудата около бала, властите организират обществено събитие с танцуване на кадрил за всички абитуриенти. В него участват зрелостниците от няколко окръга, като са репетирали за танца месеци наред. Младежите задължително танцуват с бели чадъри, понякога брандирани от фирмите спонсори на абитуриентския кадрил.
Любопитна традиция е наложена и в Албания. В последния ден на учебната година, преди бала, абитуриентите отиват с бели дрехи в училището
и си организират бой с брашно
След това всеки пише на съучениците си различни послания на бялата тениска, която се пази за спомен цял живот. Балът е на другия ден, като за много момчета и момичета това е първият случай, в който да се облекат с шикозни, официални дрехи. Нощта минава в танци в луксозен ресторант, а след нея всички взимат банските и отиват до морето (Тирана е на 30 минути от брега) за едно голямо сутрешно къпане.
Далеч по-скучна се оказва традицията на абитуриентските балове в Италия, Испания, Швейцария и Великобритания. В Обединеното кралство баловете не са масово явление, защото гимназиите са много независими и различни – частни, общински, религиозни към определени църкви, думата имат и родителските сдружения. Зрелостниците не завършват по едно и също време и докато едни празнуват, други учат за изпити. „Сигурно сме най-скучната държава по отношение на завършването“, казва Хесус Лопес Колменарехо от Мадрид. В Испания не е прието да се правят големи партита, а зрелостниците обикновено си организират екскурзия в друга държава. Нищо официално няма при завършването и в Швейцария – абитуриентите се събират в пицария или ресторант, облечени в дънки и спортни дрехи. Акцентът пада върху дружното напиване, а по-официален е денят на връчване на дипломите, но тържества отново няма.
Същото е и в Италия – „Виждал съм, че в България правите балове като минисватби, но при нас няма такива тържества“, разказва Джовани Марра. Единственото изключение в Италия са училища от типа на военния колеж Nunziatella в Неапол, или Военната академия Morosini във Венеция. 100 дни преди завършването кадетите и младите офицери са поканени като
кавалери на галавечер на дебютантките
– момичета от добри семейства, които дебютират в обществото. Дрескодът е бели рокли за девойките и униформи за техните кавалери.
Някои държави са превърнали завършването на гимназия в истинска индустрия. В Австрия стотици туроператорски фирми печелят доста добре с организирането на пътувания зад граница за зрелостниците. Най-често те са до Хърватска или Турция и за младежите това означава няколко неща: слънце, алкохол и други удоволствия, казва с намигане Михаел Кройцер. Най-евтините абитуриентски пътешествия започват от 1100 евро на седмица, и то при ранно записване. В Русия също се прави туристически бизнес от завършването на гимназия. През последните години в Санкт Петербург се възражда традицията на празника на випускниците „Алые паруса“, вдъхновен от филма по едноименната повест приказка „Корабът с алените платна“ на Александър Грин. Според руските медии, през 2010 г.
„Аллые паруса“ е бил посетен от 3,5 милиона души,
като в дните на провеждането му числото на чуждестранните туристи в Санкт Петербург се е увеличило 2,5 пъти.
Празникът възниква през 1968 г. в Ленинград в Двореца на пионерите „Жданов“ на Невски проспект и започва в 23 часа на 27 юни. Сцената са водите на река Нева срещу Петропавловската крепост. Крайбрежието е осветено от мощни прожектори, звучи химнът на града, а от радиоуредба диктор поздравява зрелостниците. Изпод Кировския мост излиза парадна ескадрила катери за откриването на празника, а на тях са представители на всички поколения в града. На бордовете на катерите има и почетен ескорт от барабанисти и фанфарчици в парадни униформи. На бялата баржа „Ленинград“ стоят тримата отличници на випуска, които откриват фестивала с празнични флагчета и запалени факли. Горящи факли носят и хилядите участници в празника, следват фойерверки и парадни експлозии. На фона на светлините, в реката акостира галерата „Секрет“ с алените платна – символът на празника. На борда й оживяват героите от приказката на Александър Грин – капитан Грей, Асол, Пантен, Лонгрен, Летика. Нощта на абитуриентите е колоритна, ярка и завладяваща и продължава до сутринта на другия ден. На първия празник присъстват над 25 000 зрелостници. Превръща се в традиция и се организира до 1979 г., когато ръководителят на Комунистическата партия забранява провеждането му
поради страх от голяма концентрация на млади хора
Оттогава празникът минава в категорията на неформалните събития за абитуриентите и е възобновен през 2005 г. Бързо става отново популярен и е включен в регистъра на световните туристически събития.
Германия и Белгия имат нещо сходно в начина, по който децата завършват средното си образование – връчването на дипломите става на тържествена церемония, след тежки изпити. Класовете подготвят пиеси, песни или музикални изпълнения, а после следва парти. „Бяхме в една бална зала за около 500 души, в която се влизаше срещу вход от 5 евро (в България кувертът за абитуриентския бал е десет пъти по-скъп). Облечени сме с рокли, но нищо официално, танците продължават до сутринта“, разказва Яна, завършила средното си образование в Льовен. Но и в Белгия, и в Германия зрелостниците се забавляват повече в Деня за пакости, който според белгийската традиция се случва точно 100 дни преди завършването на 12 клас, в края на януари. Нарича се Chrysostomos (от гръцки – Златоуст, тъй като на 27 януари е празникът на св. Йоан Златоуст). На този ден в училището се правят бели – веднъж абитуриентите опаковали дърветата в двора с тоалетна хартия, друг път
пуснали в сградата на училището живи кокошки,
трети път зазидали цяла врата на училищна стая, в друг случай скрили топките и спортните уреди от залата за гимнастика. За да претовратят пакостите, през последните години на този ден училищните власти организират екскурзии.
В Германия Денят за пакости се нарича Abischerz или Abistreiche, или Шеги в гимназията. Провежда се през лятото, в края на срока, а подготовката трае няколко дни. Обикновено група ученици превземат цялото училище по време на часовете, поставят смешни задачи на учителите, които те са длъжни да изпълнят, замерят се с водни бомби, пълнят коридорите с хиляди балони, или изпразват стаите от чинове и столове. В някои градове училищните власти превантивно забраняват Abischerz, макар че последиците от него не са сериозни.
От няколко години и в България има подобен ритуал, но той не е свързан с пакости или шеги с учителите. В Пловдив в нощта на 14 срещу 15 май учениците от езиковите гимназии си организират т. нар. Бели нощи – парти в двора на гимназиите, подкрепено от обилно количество увеселителни напитки и някои други стимуланти. Зрелостниците нощуват на открито в училищния двор и ако на сутринта видите младеж, прегърнал дърво, а той ви обясни, че това е приятелката му, всичко е ясно – нощта му е била бяла, много бяла.
