Симеон Тодев е роден през 1965 година в Хасково. Завършил е художествено училище в Смолян. Председател на дружеството на хасковските художници от 2012 г. Общински съветник от Коалиция за Хасково
Поводът за това интервю е фактът, че в Хасково нямаше отворени галерии в Нощта на музеите и галериите.
– Господин Тодев, защо в нощта на музеите и галериите в Хасково нямаше нито една отворена галерия? Защо хасковските художници не направиха изложба?
– Имаше изложба, на Тоска Запрянова. Хасковските художници могат да направят изложба по всяко време, навсякъде.
– Но в самата нощ нямаше отворена галерия.
– В градската художествена галерия „Атанас Шаренков“ общината започна ремонт точно този ден. Разкриха покрива за ремонт. Така че всъщност галерията беше отворена, макар откъм покрива. По-отворено от това няма накъде.
– Разбирам сарказма, но все пак не трябваше ли да се направи нещо, все пак е общоевропейска инициатива, а Хасково спи.
– По мое лично мнение нощта на музеите и галериите е просто един евтин пиар. Всъщност е добра инициатива, но на практика не променя нищо. Вижте, в културата подобни прояви са, как да кажа, ще го изразя с една дума – „мероприятие“. В културата е като в градината – едно цвете се полива всеки ден. Веднъж в годината просто не става.
– Все пак подобни инициативи съживяват града. Ако нищо не се случва в Хасково, как хората да харесват града и живота тук?
– Темата е много обширна. Културата е много деликатна тема. Тя има нужда не от администратори, а от адмиратори.
– Това как да го разбирам?
– В Хасково например културата се администрира. Отворете културния календар на общината за годината. Той впрочем е същият както преди десетилетия. Едно и също – Южна пролет, конкурсът Недялка Симеонова, останалото е като поменик – честване на Трети март, на 2 юли, 19 февруари. Нищо ново, нищо свежо. Ето, това е администриране. Докато адмирирането е друго – избираш добрите творци и ги подпомагаш. Тогава нещата се получават. При администрирането е просто да отчетем дейност. „Чиновническа“ работа. Затова това интервю бих го озаглавил „В памет на българската култура“. Защото не само в Хасково, в цялата страна е така. А и в Европа е така, хората губят идентичност, губейки културната си памет.
По време на Втората световна война членове от британското правителство предлагат на министър-председателя Чърчил да се намалят разходите за култура за сметка на тези за отбрана – страната е във война, има тежка икономическа, социална и международна ситуация. Изглежда очевидно военните разходи и грижи да имат приоритет. На което министър-председателят дава следният знаменателен отговор: „Ако нямаме култура, тогава какво отбраняваме?”
А ние сами си съсипваме културата. Това е част от националната катастрофа.
– Е, Общинският съвет в Хасково прие наредба за подпомагане на културата, отдели за това и 150 000 лева.
– Да, прие нещо, което е неработещо. Освен това тези, които ще бъдат финансирани, едва ли ще създадат културен продукт. Ще се изхарчат едни пари. Ако някой организира „мероприятие“ – плетене на една кука, финансират го и събере двайсетина души да си плетат, „създавайки световни шедьоври“, това ли е целта? Проблемът е, че културната сфера и администрацията нямат нищо общо. Разковничето е да няма администриране. Творците да не са на хранилка. По мое мнение през последните 30-тина години на комунизма и следващите десетилетия, на демокрацията, наложиха тенденция за слугинаж на творците пред властимащите.
– Този проблем не е от няколко десетилетия, а от векове. Дворцово изкуство е имало винаги.
– Вярно е, но тук стои въпросът за огромната отговорност на меценатите. А те са стояли много високо в културно отношение. Въпрос на ценностна система.
– Говорите за слугинаж пред висшестоящите?
– Какво разбирам под „слугинаж“: Когато авторът изпълнява поръчката на „възложителя“ по достъпен за него начин.
– Но самият вие сте във властта – общински съветник сте.
– Очевидно съм бил наивник. А и в момента съм такъв. Смятам, че когато става дума за култура и спорт няма да има партийни пристрастия, няма да има мнозинство и опозиция.
– Казвате, че наредбата за подпомагане на културата е временна, за една година, за едни средства. Но гласувахте „за“.
– Аз гласувах „за“ тези правила за подпомагане на културата, макар вътрешно да бях против. Но ако бях гласувал „против“, веднага щяха да ме обвинят, че съм против културата.
– А защо вътрешно сте против?
– Защото се съмнявам в компетентността на хората, които ще разпределят средствата.
– Миналата година за първи път в община Хасково имаше пленер за художниците, на „Смокините“. Значи все пак се прави нещо в общината?
– Бяхме там първата смяна, преди разгара на сезона, от 30 май. Сега обаче комисията за отпускане на средства ще се събере след тази дата, така че няма как да има пленер по същото време. Или може да има, но само за 5 дни през септември. Аз като председател на дружеството на художниците ще подам заявление, но ще е половин пленер.
Идеята на един пленер е организаторът да покани художници, стойностни автори, да им осигури нощувки и материали за работа, а след края на пленера всеки автор дарява произведенията си на организатора. Намерението беше после общината да подарява на официални гости картини на местни художници, а не статуетки от един лев.
– Добра идея, защо не се получи?
– Получи се, но наполовина. Не „харесали“ творбите. Аз пък твърдя, че в дружеството на хасковските художници няма случайни хора. Всеки е на различно ниво, разбира се, с различен светоглед и изразни средства, но прави изкуство. Но чиновниците, както казах – „администраторите“, предпочитат гипса. Ето, това е положението. Затова казах – „в памет на българската култура“.
– Добре, но вие сте в групата общински съветници от Коалиция за Хасково. Преди години да не би пък да се подпомагаше културата?
– При липса на правила и наредби в сферата на културата резултатът е като тазгодишната нощ на галериите.
– Защо все пак приехте предложението да влезете в листа с кандидати за общински съветници.
– Знаете ли защо приех? Когато ме поканиха имах идеята за създаване на Дом на културата в Хасково. Да има зала с 50-60 места. Място за премиери на книги, литературни четения, концерти. Смятах, че мога да съм полезен за реализирането ѝ.
Но нещата се развиха по друг начин.
– Значи влязохте в Общинския съвет от наивност?
– Аз не само тогава бях наивен. И сега съм наивен. Продължавам да смятам, че нещата в културата могат да се случат. И сигурно ще си умра наивен.
Интервю на Тодор Кръшков
хасковлия
Назовава нещата с истинските им имена!
Заставам изцяло зад думите му, че " културата и администрирането са различни неща"!
Художника със сълзата
ех ама
Горките те от общината..Всяка година правят едно и също като гламави и искат хората да им се радват.Ами няма как.А Симо сигурно има идеи, ама вие да не би да обсъждате с някого нещо? Вие изобщо опитахте ли нещо да промените или единственно пишите коменари срещу критикуващите.Какво променихте, какво направихте?Нали за това сте там?Нали затова сте на това работно место?Като нямате нови идеи - Чао!Нали не очаквате Симо Тодев да развива някакви идеи докато правят интервю с него защо не е имало отворена галерия в нощта на музеите?Ама може би не трябваше да питат Симо Тодев, ами общината.
хасковлийка
Хората имат очаквания към общината.Искаме да живеем в интересен град и това което ни давате не ни задоволява.Ако искате да оставаме да живеем и работим тук искаме нови прояви, интересни събития и богат културен и емоционален живот(само в хубавия смисъл на думата - не искаме да четем само за катастрофи с BMV-та).Човека, който сте интервюирали е напълно прав.Все едно и също всяка година, няма нищо ново.Това е досадно.Ако не умеят да се справят хората които отговарят за това в общината, сменете ги.Накарайте ги да са малко по-креативни.Ако не могат да дадат това, което се иска от тях потърсете други хора.Не желаем повече да живеем така безинтересно.Ако нямате идеи потърсете от други общини.Нищо не оправдава поведението ви.За да задържите младите хора във вече все по бързо стопяващите се градове трябва да сте повече от изобретателни.Ние не виждаме дори желание нещо да се промени.Направете нещо.
Белфегор
John
Мони
Кой да им го е дал и с каква цел
Саймън Тод
Янко Митев
Незапознат
какво предлагате
Да признаем че няма нужда от културни прояви ли?Да ама не, има огромна нужда.Обществото е бездуховно.Има нужда общината да организира от време на време конкурси за облагородяване на средата - дали ще се конкурират с проекти кой да сложи на някоя улица някаква скулптура или да изрисува фасадата на някоя сграда.Има и модерно изкуство в края на краищата.Нека да дадем път на хора с необходимост да се изявяват да покажат нещо - графити, скулптури, но нека да им дадем възможност да покажат най доброто.С това става по интересен градът. С това има място за творците.По времето на бившия кмет познавахме само Гуспата защото негово величество Г. Иванов като си наумеше нещо без да се консултира с никого ( щото той си въобразяваше че е голяма работа) поръчваше каквото е сънувал през нощта и си го поставяше където реши!Така не се прави.Дай възможност на хората на изкуството да се конкурират и да се изявят.Дай им възможност наистина да направят добри неща.Консултирай се с хора запознати къде би било добре да се отдели място и да се постави изкуство.Вие знаете ли например на колко кръгови в Португалия има сложени по средата скулптурни групи и е много красиво.А ние тука какво направихме - вдигнахме бетонна стена ( за да се вземат повече пари) и тя вместо да радва окото с красота вече взе два човешки живота! Всичко е въпрос на култура и на приоритети.На някои места поставят скулптури, на други крадат пари от бетон и не мислят за пространството!Така е защото никой от управляващите няма за цел да направи нещо наистина за града или за културата на гражданите.Толкова им е нивото и на бившите и на сегашните управници.Така не се стопанисва град.С нищо хубаво няма да ви запомнят.Просто правите неща, които са правени последните 20 години и нищо не се случва.Размърдайте се.
НЕПУКИСТА
После ще четем коментари че културата убивала!