Няколко вида гущери на остров Нова Гвинея имат зелена кръв, но цветът не е най-странното ѝ качество. Той върви заедно със силна токсичност. Всъщност тези гущери имат жлъчен пигмент в кръвта си 40 пъти повече от смъртоносната за човек концентрация. Как самите те са живи?

Заради необичайно висока концентрация на зелен жлъчен пигмент биливердин в кръвоносната система на тези гущери кръвта, мускулите, костите, езика и лигавицата им имат наситен зелен цвят, който е надделял над червеникавия цвят от червените кръвни клетки.

Това е забележителна физиологична особеност, тъй като жлъчните пигменти са токсични физиологични отпадъчни продукти от катаболизма на червените кръвни клетки и, когато са хронично повишени, причиняват жълтеница при хората и всички други гръбначни животни.

Учените не са наясно защо и как тези гущери са получили зелена кръв. Ново изследване разкрива еволюцията на извънредните физиологични характеристики и еволюционния произход на зелената кръв.

Зеленокръвните не само, че са напълно здрави, но и учените смятат, че преобладаването на зелената кръв сред новогвинейските гущери означава, че тази токсична кръв вероятно им дава някакво предимство.

Професор Крис Остин от Държавния университет в Луизиана води множество експедиции в дълбините на тропическите гори на Нова Гвинея, за да проучи зашеметяващото разнообразие от влечуги и земноводни там. По време на експедициите си учените събрали образци от ДНК от 52 вида, включително шест вида със зелена кръв. Два от тези зеленокръвни видове преди това са били напълно непознати за науката.

Учените изследвали хиляди геномни региони, за да изучат еволюционната история на тази необичайна черта. Използвайки тази генетична информация, те успели да направят родословно дърво. То показва, че има най-малко четири различни линии от зеленокръвни гущери, всяка от които независимо е еволюирала от червенокръвни предци.

Фактът, че тази характеристика изглежда се е появила многократно, предполага, че зелената кръв не е само някаква еволюционна прищявка, а полезна характеристика, благоприятствана от естествения подбор, казват учените. 

Освен при гущерите, високите нива биливердин са регистрирани в кръвта на няколко вида риби и насекоми и вероятно са причината за зелените кости, кожа и кръв при някои видове жаби.

Това подкрепя идеята, че зелената кръв има някаква адаптивна стойност и че жлъчните пигменти може да играят ролята на антиоксиданти или дори да предпазват от заболявания.

Следващата цел на изследователите е да идентифицират гените, отговорни за зелената кръв.

Това, което предпазва гущерите от вредните последици от прекомерния зелен пигмен, може да се превърне в нетрадиционни подходи към специфични здравословни проблеми, казва паразитолог от екипа. Подобен чернодробен продукт - билирубинът, е известен като токсичен за паразитите на човешката малария,