Той бе изстрелян в космоса като портрет на човечеството: наръчник за живота на Земята, предназначен за извънземни.

Но Златният запис, изпратен в космоса от НАСА през 1977, може би ще отправи съвършено различно послание до извънземните, ако те се натъкнат на него.

Вместо мирните, интелигентни същества, които американската космическа агенция се е надявала да обрисува, хората може би ще изглеждат повече като вид, който обича да спори, говори безмислици и вижда красотата в цветя, които произвеждат рев като от моторна резачка.

Потенциалът на Златния запис, копия от който се намират на борда на апаратите Вояджър 1 и 2, да подведе извънземния живот, ще бъде засегнат от изследователи по време на срещата на Националната космическа общност в Лос Анджелис.

Ребека Орчард и Шери Уелс-Йенсен от държавния университет в Охайо обясняват, че записът, съдържащ 117 изображения, зова на гърбатия кит, поздрави на 54 езика, 20-минутно аудио есе за живота на Земата и 90-минутен преглед на земната музика, е подчертано човекоцентричен.

“Златният запис е красив артефакт и презентация на това как хората гледат на себе си, но се предполага, че трябва да бъде открит и интерпретиран от нещо, което притежава същите сетивни способности като човека. Ако второто от тези сетива липсва или е налично напълно различно сетиво, Златният запис става леко объркващ”, казва Орчард.

Орчард и Уелс-Йенсен прегледали материалите от записа и се опитали да разберат как би го разтълкувала извънземна цивилизация с различен набор от сетива. Поредицата от поздрави би могла да се възприеме като спор на език, които не притежава “граматическа съгласуваност”. И то при положение, че извънземните изобщо имат слух.

12-инчовият позлатен меден диск съдържа аудио от едината страна и изображения от другата – това би могло да доведе до по-нататъшни недоразумения, смятат учените. Ако извънземна цивилизация се опита да свърже звуците със съответните обекти, животът на земята ще им се стори изключително странен. “Какво би станало, ако свържат изображение на разцъфнал нарцис с оглушителния рев на моторна резачка”, пита Орчард.

Вероятно най-объркваща ще им се стори музиката, варираща от Бах и Стравински до явански гамелан и български фолклор. “Не бих могла да кажа как ще бъдат изтълкувани тези различия и преходи, но съм категорична, че те ще бъдат озадачаващи за слушатели, които не знаят нищо за хората и звуците им”, казва Орчард.

Каквото и объркване да всее записът, това едва ли ще случи скоро. Макар Вояджър 1 да се намира на 12 милиарда мили разстояние от нас и да е най-отдалеченият от Земята човешки обект, ще са нужни 40 000 години преди да достигне друга звездна система.

“Това, на което ме научи този проект, е че не можем да контролираме впечатлението, което създаваме. Сателитът сам по себе си би бил достатъчно красноречив, фактът че сме успели да изпратим запис на човечеството, вече подсказва нещо за нас хората”, казва Орчард.

Източник: theguardian.com