През 2015, психолог от Италия откри как да предизвика променено съзнание без намеса на наркотици, като помоли 20 доброволци да се взират взаимно в очите си в продължение на 10 минути.
Тази проста задача не само довела до странни усещания, „като че ли са напуснали тялото си“, но дори предизвикала халюцинации у някои хора.
Експериментът, проведен от Джовани Капуто от Университета в Урбино, включвал 20 възрастни (от които 15 жени). Те били разделени на двойки, като трябвало да седят в слабо осветена стая на 1 метър разстояние един от друг и да се взират в очите на партньора си в продължение на 10 минути.
Осветлението в стаята позволявало на доброволците лесно да разпознаят лицевите характеристики на партньора си, но било достатъчно слабо, за да намали цялостното цветово възприятие.
Контролна група от други 20 доброволци била помолена да се взира в празна стена, също в слабо осветена стая. Доброволците не знаели почти нищо за целта на експеримента – само че се касае за „медиативни преживявания с отворени очи“.
След изтичане на 10-те минути, доброволците трябвало да попълнят въпросници, свързани с преживяванията си по време на експеримента.
Въпросите били фокусирани върху дисоциативните симптоми и върху това как са възприемали собственото си или лицето на партньора.
Дисоциацията е термин от психологията, който описва цяла гама психически преживявания, които карат човек да се чувства откъснат от заобикалящата го действителност.
Симтоми като загуба на памет, изкривено възприятие на цветовете, усещане за нереалност биха могли да се дължат на насилие или травма, а също на злоупотреба с вещества като кетамин, алкохол и LSD, а очевидно и на взиране в друго човешко лице.
Участниците, които се взирали в очите на партньорите си, заявили че са изпитали непознато до момента усещане, те се представили по-добре на всички въпросници, а това подсказва, че непрекъснатото взиране в нечии други очи има огромен ефект върху визуалните възприятия и психичното състояние.
Сред странните преживявания, доброволците споменали изкривено възприятие на цветове и звуци, дистанцираност и усещане, че времето тече по-бавно. 90% заявили, че са видели деформирани лицеви характеристики, 75% забелязали чудовище, 50% видели аспекти от собственото си лице в лицето на партньора, а 15% видели лицето на свой роднина.
Резултатите повтарят онова, което Капуто открил през 2010 в друг подобен експеримент с 50 доброволци, взиращи се в собственото си отражение в огледалото в продължение на 10 минути. Ученият установил, че след по-малко от минута, хората започват да виждат странни илюзии. Те докладвали за огромни деформации на собствените си лица, лица на живи или починали роднини, архетипни лица, като старица, дете или портрет на прародител, животински лица като котка, прасе или лъв и дори фантастични и чудовищни създания.
50% от участниците споделили за усещане за нещо чуждо и непознато, някои изпитали силни емоции.
Какво точно се случва? Според учените се касае за нещо наречено невронна адаптация – при нея невроните забавят темпо или дори престават да реагират на непроменящите се стимули.
Същото се случва когато се взирате в даден обект продължително време – възприятията ви започват да избледняват, докато мигнете или докато нещо в обекта се промени.
Източник: sciencealert.com
