Посещението на премиера Борисов в Москва е водеща тема за вестниците в четвъртък.

„Газопроводът „Турски поток“ ще стигне до България и ще бъде свързан с българската газопреносна мрежа. За това са се договорили днес в Москва президентът на Русия Владимир Путин и премиерът на България Бойко Борисов. Путин уточни, че е разговарял с президента на Турция Реджеп Ердоган, който се е съгласил и уточняват практическите мерки за продължаване на газопровода към българската граница. „От името на българите изказвам благодарности, че отново се връщаме към газоразпределителната роля, която имахме на Балканите. Да, можеше да дойде руска тръба навремето през „Южен поток“, но това са минали събития“, заяви Борисов. Българският премиер благодари на Путин, че въпреки напрегнатите отношения между България и Русия заради провала на проекта руският президент му е прощавал „като по-голям“. Путин добави, че малко се притеснява от това сравнение, тъй като по-големият винаги плаща. Президентът каза, че загубите на „Газпром“ от спирането на „Южен поток“ били в рамките на 800 милиона евро... Президентът на Русия и премиерът на България са се разбрали, че Русия ще участва в строежа на АЕЦ „Белене“, Борисов подчерта, че ще се търси частен инвеститор и градежът ще става по пазарни правила. Разбрали се за съхраняване на руските военни паметници..." - в. „Дневник“.-

„Темите за Западните Балкани, борбата с тероризма и Сирия бяха акценти в разговора между министър-председателя Бойко Борисов и президента на Руската федерация Владимир Путин в Кремъл. Това съобщи правителствената информационна служба. Премиерът Борисов отбеляза, че това е третата среща помежду им и посочи, че сега двете страни могат да си сътрудничат и по темата „Западни Балкани“. Той запозна Владимир Путин с приоритетите по време на председателството на Съвета на ЕС и по-конкретно с изграждането на проекти за инфраструктурна, транспортна и дигитална свързаност в региона. „Русия винаги е имала своето влияние в Европа и затова е добре да знаете какви проекти правим. В сферата на сигурността и борбата с тероризма работим много добре с вашите служби, както и в областта на туризма и земеделието“, каза още българският премиер..." - в. „Сега“.

„Премиерът Бойко Борисов отново подарява на президента на Руската Федерация Владимир Путин подарък със символика. Припомняме ви, че през 2010 година на срещата му в София с Владимир Владимирович той му подари кученце, което е символ на вярната дружба, храбростта и мъжествеността. Знаете, че премиерът ни е истински любител на четириногите. Винаги обаче той се уповава на Бог, ходи редовно на църква и се моли преди всички важни събития за него и партията му. Затова днес Борисов носи на Путин икона. На нея е изографисан Исус Христос Вседържител. Тя е дело на Зографски монах, който е бил дни наред на пост и молитва, за да може да й предаде силата на духа, предаде репортер на Novini.bg." - в. „Стандарт“.

„Русия е готова на сътрудничество с България в мащабни енергийни проекти, но ако за реализирането им бъдат предоставени гаранции от правителството в София или от Европейския съюз. На разговорите между президента Владимир Путин и премиера Бойко Борисов в Кремъл днес не е постигнато съгласие газ от „Турски поток“ да бъде търгуван през планирания на газов хъб до Варна. Русия настоява преминаването на горивото през България да е транзитно, като спорът ще бъде решен със съдействието на Брюксел. Русия е готова да се върне към проекта за строителство на АЕЦ „Белене“, но Борисов каза, че „всички са добре дошли на пазарен принцип“. Тези и други подробности от първите от 8 години преки разговори между Путин и Борисов започнаха да излизат на пресконференцията в Москва и от първи реакции по руските медии на представители на Русия. „Разбираме, а и българската страна прекрасно го разбира, че при реализирането на големи проекти са нужни гаранции - преди всичко финансови гаранции - които може да се изразяват било в суверенни гаранции от правителството на България, било под формата на съответни решения на Европейската комисия. Друг въпрос е, че всички знаят, че никой не иска да се повтарят никакви сривове, напротив - всички искат да се върви напред“, каза Путин. Борисов добави: „Този път много принципно и твърдо съм си поставил условията в Брюксел“.

„Дяволът“ в детайлите на Путин: Първо искаме гаранции от България или ЕС „Турски поток“ през морето? Премиерът допълни, че ще се обсъди и възможността да се построи и тръба до България през морето. Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, внесе допълнителен елемент по този повод - че може втората тръба от „Турски поток“ или разклонение от нея, да бъде пренасочена към българския черноморски бряг. Президентът Путин заяви на пресконференцията, че „ние съжаляваме - аз така го разбирам и виждам - българската страна съжалява по повод „Южен поток“, защото, и никой не се съмнява в това, реализирането му щеше да е много изгодно за България. Но ще опитаме да минем от друга страна, в дадения случай - през Турция“. „Южен поток“ се реализираше да излезе в България, докато „Турски поток“ фактически е реализиран и, разбира се, тук е по-сложно, но все пак и двете страни имат интерес“, казва Песков, цитиран от „Интерфакс“. Агенцията допълва, че той е посочил и вариант за разклонение към България от страна на Черно море..." - в. „Дневник“.

Македония отново е на страниците на всекидневниците.

„Северна Македония е най-вероятно договореното име, което трябва да разреши продължаващия близо 30 години спор между Атина и Скопие. Това съобщи македонската телевизия „Телма“, като се позова на свои дипломатически източници. Премиерът Зоран Заев междувременно настоява, че „няма нищо договорено“ освен „принципи и начала“, и дори не се ангажира да коментира пред медиите дали предложеният от него и отхвърлен вариант Илинденска Македония е все още е на масата, пише македонски сайт. Съобщението за избора на Северна Македония - един от четирите варианта, приети и от Атина, и от Скопие в хода на преговорите - следват заключителен разговор между двамата външни министри Никос Коциас и Никола Димитров в Брюксел. Там първите дипломати обявиха, че са приключили частта от преговорите, която е било възможно да се води на ниво министри, и решението остава в ръцете на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев. Разговорът се очаква, „вярвам, тази вечер, утре, до петък“, каза междувременно самият Заев на пресконференция, посветена на първата година от работата му. Източниците на „Телма“ потвърждават и плана от 11 точки, който според македонската опозиция вероятно са договорили Коциас и Димитров и който (с леки изменения) цитираха и гръцки телевизии (премиерът също потвърди плана и каза, че той досега „не е бил тайна“). За всеобща или външна употреба Други издания като сайта МКД допускат, че е възможно Ципрас и Заев да проведат двустранна среща още утре, а не само да разговарят по телефона (възможност, съобщена от гръцки телевизии по-рано тази седмица), за да договорят решението. „Може би утре ще се разясни и дали (Северна Македония) е името за всеобща употреба, което е приел Заев, или е само за международна“, добавя изданието, имайки предвид изискването на Атина името, прието като окончателно решение, постепенно да се въведе и вътрешнополитически. Същите данни сочат, че Македония ще получи дата за преговори през юни, независимо дали се подпише окончателен договор с Гърция. Ако това не се случи, Брюксел би поставил въпрос за окончателно постигане да договор до декември. Гръцката опозиционна партия „Нова демокрация“ междувременно призова Ципрас да не взима решения, които биха дали зелена светлина за евроатлантическа интеграция, но биха оставили договора за по-нататък. За медиите Заев потвърди и че референдумът в Македония, за който настоява Скопие (и който Атина премиера), действително би се състоял най-късно през септември или октомври. „Телма“ посочва датата 8 септември като най-вероятна за допитването." - в. „Дневник“.

„За македонския президент Георге Иванов не е приемливо решение на македонско-гръцкия спор за името „ерга омнес“ (за всеобща употреба), предаде агенция МИА, позовавайки се на съобщение от кабинета на президента. „Позицията на президента Иванов е принципна и съвпада с позициите на всички досегашни президенти на Република Македония“, се казва в съобщението. Кабинетът на президента съобщи, че утре държавният глава ще приеме министъра на външните работи Никола Димитров, който ще го информира за преговорите за името. Според анкета на агенция М-Проспект, направена в периода 23-26 май и обхващаща 1047 граждани, 61,5 процента от македонците не са съгласни с предложението държавата да се казва „Република Илинденска Македония“, а 38,9 биха приели това име, когато Македония стане членка на Европейския съюз. Името „Република Илинденска Македония“ са одобрили 27,3 процента от анкетираните. По-приемливо за гражданите е името „Горна Македония“, с което са съгласни 41,5 процента от анкетираните граждани." - в. „24 часа“.

„Вселенската патриаршия поема отговорност за уреждане на каноничния статут на Охридската архиепископия. В официално съобщение на Светия Синод на ВП се казва, че е обсъден въпросът с нерешения каноничен статут на Охридската архиепископия, съобщава Нова тв.

В патриаршията било получено писмо от македонския премиер Зоран Заев, с което той поискал помощ и подкрепа за разрешаване на въпроса със статута на църквата в Република Македония.

В края на съобщението от Св. Синод на Вселенската патриаршия се казва: „Реши да се заеме с този въпрос, да предприеме необходимите крачки, съгласно неприкосновените исторически и канонически права, отговорности и привилегии на първопрестолната вселенска патриаршия."

Миналата есен Македонската православна църква /МПЦ/ - Охридска архиепископия поиска от Българската православна църква /БПЦ/ съдействие за уреждане на нейния каноничен статут и тя да бъде нейна Църква - майка. В края на ноември Св. Синод на БПЦ създаде и специална комисия са уреждане на статута на МПЦ начело с митрополит Киприан. В началото на месец януари в Св. Синод на БПЦ се проведе среща с архиепископ Стефан - главата на МПЦ- ОА и няколко митрополити. На Великден България даде и благодатния огън на Македония, която за първи път го получи официално. Съвсем неочаквано и в противоречие на всички нейни стъпки от ноември месец 2017г., на 14 май Св. Синод на БПЦ реши да не изпраща свои представители за празненствата по повод 1000-годишнината на Охридската архиепископия, която се проведе на 28 май в Охрид, Македония." - в. „Сега“.

Оттеглянето на шефа на НЗОК също е сред темите на всекидневниците.

„Управителят на Националната здравноосигурителна каса Камен Плочев е подал оставка. Тя е внесена пред Надзорния съвет на НЗОК. Като причина за подаването ѝ Плочев е изтъкнал здравословни причини. Той повече от три месеца е в болничен и не е в състояние да изпълнява задълженията си. Камен Плочев застана начело на Здравната каса през юли. Той влезе в конфликт с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев в началото на годината заради дълговете на НЗОК към други европейски здравни каси. Министър Ананиев поиска оставката на Плочев, тъй като го заобикаля и се обръща директно към парламента. Вместо това шефът на Здравната каса влезе в болница и оттогава е в болничен. Според закона, ако управителят на НЗОК не може да изпълнява задълженията си, то правомощията му могат да бъдат прекратени. Този срок изтече на 28 май и Плочев сам е депозирал оставката си. Предстои Надзорният съвет на Здравната каса да изпрати документите за оставката в Народното събрание и там да бъде тя да бъде гласувана." - в. „Стандарт“.

„Три месеца вече здравната каса няма шеф. Това стана ясно вчера, когато се разбра, че проф. Камен Плочев, управител на НЗОК, така и не се е върнал на работа, след като в края на февруари излезе в болничен. С писмо до Надзорния съвет на касата той уведоми членовете му, че няма да може да се върне още поне месец. Писмото на Плочев първоначално бе разтълкувано като оставка. Оказа се обаче, че такава в парламента не е депозирана. „Според Закона за здравното осигуряване, когато управителят не може да изпълнява задълженията си повече от 3 месеца, той уведомява за това Надзорния съвет на касата. За решението си той информира парламентарната здравна комисия и се инициира процедура по избор на нов управител“, обясни шефката на комисията д-р Даниела Дариткова пред „24 часа“. Депутатката от ГЕРБ бе категорична, че засега в комисията подобно решение не е внесено. 3-месечният срок изтече на 28 май.

Решението дали Плочев да бъде отстранен и да се избере негов заместник е на надзора на НЗОК. Очаква се въпросът да бъде поставен на заседание другата седмица. „Вероятно до края на тази седмица няма да можем да съберем кворум заради отсъстващи членове на Надзорния съвет“, обясни пред „24 часа“ адвокат Андрей Дамянов, представител на пациентите в надзора. Самият Плочев обаче бе категоричен, че с писмото си не подава оставка, а само спазва закона. „НЕ ПОДАВАМ ОСТАВКАТА СИ, защото съм твърдо убеден, че не съм нарушил закон или извършил действия, водещи до уронване авторитета на институцията, която ми бе възложено да представлявам. Нещо повече, считам, че помогнах за изясняването на един казус, чието решаване ще укрепи авторитета и доброто име на НЗОК и на България." „Вземането на решение дали да продължа да изпълнявам задълженията си като управител, или да предложите на Народното събрание прекратяване на правомощията ми е ваша отговорност и разчитам, че вие ще предложите на народните представители кореткната формулировка. ЛИЧНО АЗ СЧИТАМ, ЧЕ ЗАКОНЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПАЗЕН“, обръща се професорът към членовете на Надзорния съвет. Той обясни, че преди няколко дни е бил опериран, а има и съпътстващо заболяване..." - в. „24 часа“.

В. „Стандарт“ съобщава за нов успех на български ученици: „Седем български ученици в Х и ХІ клас от шест града печелят престижната награда на Харвардския университет Book Award 2018. Призът ще им бъде връчен на специална церемония на Харвард клуб България наесен. Звездин Бесарабов от 11 клас на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ в София се занимава с блокчейн технологии. Той е един от най-младите лектори в СофтУни, носител е на президентската диплома „Джон Атанасов“. Валерия Германова от 10 клас на ГПЧЕ „Йоан Екзарх“ във Варна е спечелила Националната олимпиада по английски език, както и стипендия на Американската фондация за България. Надежда Иванова от 10 клас на Американски колеж в София е извоювала престижна стипендия за лидерски лагер в САЩ. Тя е доброволец в детския научен център „Музейко“. Моника Митова от 11 клас на ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“ в Благоевград е спечелила литературната награда за есе на Център Алеф. Георги Петков от 11 клас на ПГПЧЕ „Петър Богдан“ в Монтана има множество награди от състезания по дебати, както и стипендия на EducationUSA. Илиян Христов от 10 клас на Национална Априловска гимназия в Габрово също е печелил няколко състезания по дебати, има и награди от театрални фестивали. Димитър Чакъров от 10 клас, МГ „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив има медали в множество научни състезания и конференции за ученици, включително в Люксембург, Полша, Сърбия. Носителите на приза се определят всяка година сред около 2000 училища в света. На национално ниво наградата се дава от местните клубове на завършилите Харвард. У нас Harvard Prize Book Award се връчва от Харвард клуб България. Целта на Book Award е да открие и награди ученици от последните класове с изключителни постижения и да насърчи усилията им да се развиват."