Това лято на големия екран ще се появи петият епизод от поредицата Джурасик Парк, разпалвайки още повече любовта ни към динозаврите, която при мнозина датира още от детските години.
Има нещо вдъхновяващо в тези най-големи, най-страшни и най-мъртви същества, които някога населявали планетата. Филмът отново разпали интереса към динозавърската ДНК.
Наскоро идентифицирахме цялата геномна структура на динозаврите.
Структурата на генома се отнася до начина, по който са подредени гените в хромозомите на всеки вид. Макар отделни животни, от един и същи вид, да имат различна ДНК секвенция, цялостната структура на генома е специфична за вида.
Учените се опитали да определят най-вероятната геномна структура на най-ранните предшественици на птиците и костенурките като проследили всички промени, случили се от тогава до ден днешен.
Изследването включвало динозаврите и птерозаврите, живели преди 240 милиона години, минавало през тероподите и завършвало с птиците.
Макар засега да липсват твърдения за извличането на динозавърска ДНК, въпросът, който вълнува всички ни е: “приближаваме ли се до истински Джурасик Парк?” . Отговорът е твърдо “не”.
Идеята за непокътната ДНК, съдържаща се в кръвосмучещи насекоми, които са се съхранили в парчета кехлибар, не е сериозна. Наистина бяха открити праисторически комари, съдържащи динозавърска кръв, но ДНК-то в нея отдавна е било разрушено.
Засега учените са изолирали ДНК на неандерталец и вълнест мамут, но ДНК-то на динозавъра е твърде старо. Най-старото ДНК, откривано някога, е на възраст близо милион години. За динозавърска ДНК ще трябва да се върнем поне 66 милиона години назад, от реалистична гледна точка, дори не сме близо до целта.
Дори и да извлечем динозавърска ДНК, тя ще бъде раздробена на милиони малки парчета, а ние нямаме идея как да сглобим тези парчета.
Все едно се опитваме да подредим най-трудния пъзел, без да имаме представа как трябва да изглежда крайният резултат и дали има липсващи части.
В Джурасик парк, учените откриват липсващите части и ги запълват с жабешка ДНК, от това обаче няма да се получи динозавър, а по-скоро хибрид – “жабозавър”.
Частите от жабешка ДНК ще окажат негативен ефект върху развитието на ембриона. Може би било по-разумно за използваме птича ДНК, тъй като птиците са по-тясно свързани с динозаврите. Макар че и този метод няма да даде резултат.
Идеята, че е нужна само една ДНК нишка за възкресяването на динозавър, е научна фантастика. ДНК-то е отправната точка, но развитието на животното в яйцето е сложен “танц” на гени, които се включват и изключват в точното време при определени условия.
Накратко, нуждаем се от идеалното динозавърско яйце и цялата сложна химия, съдържаща се в него. Да не споменаваме законодателството, нуждата от разрешително, протестните групи и ефекта върху екосистемата.
Не можем да възкресим динозавър, но погледнете на нещата от друга гледна точка: динозаврите никога не са изчезвали. Напротив, те и в момента са сред нас. Птиците не са еволюирали от динозаврите, те не са тясно свързани с динозаврите. Птиците са динозаври.
Динозаврите, включително птиците, са преживели поне 4 масови измирания, и са се появавали отново всеки път, при това в още по-разнообразни форми. Учените предполагат, че тази им способност се дължи на геномната им структура.
Те открили, че птиците и повечето нелетящи динозаври имат множество хромозоми. Наличието на толкова много хромозоми позволява на животните да генерират вариации – двигателят на естествения подбор.
Човечеството е станало свидетел на изчезването на няколко добре познати летящи динозаври, сред които додо и странстващия гълъб. Възстановяването на ДНК на едва няколко стотин години от тези птици звучи далеч по-реалистично.
Възможно е, при подходящи условия, яйца на близки, все още съществуващи видове, да се използват за възкресяване на някои от изчезналите древни птици.
Източник: theconversation.com
