Между 1971 и 1977 г. учените от мисията "Аполо", провеждащи експерименти на Луната, откриха, че повърхността на естествения ни спътник е необяснимо по-топъл. Но данните от 1974 г. изчезват и феноменът на странното затопляне остава загадка.

Сега екип от изследователи от Тексаския технологичен университет намери и възстанови тези данни - и откри, че източникът на затоплянето всъщност е присъствието на хора, съобщава ScienceAlert.

Изследванията на екипа са публикувани в Journal of Geophysical Research: Planets.

Експериментът за топлинния поток и е предназначен да определи скоростта, с която вътрешността на Луната губи топлина.

Астронавтите от "Аполо-15" и "Аполо-17" взеха проби от лунната повърхност от дълбочина 2,3 метра, а сондите измерват температурата на няколко дълбочини в дупките.

От оставените сензори на място се изпращат данни на Земята няколко години, след заминаването на астронавтите.

Повърхностните и подземните температури от площадката на "Аполо-15" се наблюдават от юли 1971 до януари 1977 г. 

От площадката на "Аполо-17" температурите се наблюдават от декември 1972 до септември 1977 г.

Тези данни са записани на ленти и архивирани в Националния център за научни космически данни на САЩ, но само до декември 1974 г. Въпреки че записи продължават да се правят и след този момент, те никога не достигат до центъра за данни.

Но те продължават да са обект на интерес, тъй като архивираните данни показват, че повърхността на Луната се затопля във всички дълбочини на дупките от началото на експеримента през 1971 г.

През 2010 г. изследователите от Тексаския технологичен университет направиха невероятно откритие: 440 от изгубените ленти, пазени във Вашингтонския национален център за данни. Тези находки, обхващащи периода от април до юни 1975 г., представляват по-малко от 10% от всички ленти, а много от тях са сериозно повредени.

През последните осем години с помощта на редица техники за възстановяване на данни изследователите от Тексаския технологичен университет се опитат да възстановят лентите и успяват да извлекат по-голямата част от данните.

Останалите ленти все още са изгубени, но в Планетарния институт в Хюстън екипът намери нещо, което компенсира част от недостига: стотици седмични данни, които включват отчитания на температурата от сондите от 1973 г. до 1977 г.

Анализът на данните показа, че затоплянето продължава до края на наблюденията през 1977 г.

Той също така показа, че по-близо до повърхността затоплянето е по-изразено, което предполага, че топлината се появява от повърхността надолу, вместо да се излъчва от вътрешността на Луната.

"Наскоро придобитите изображения на камерата Lunar Reconnaissance Orbiter Camera над двете площадки за разтоварване показват, че реголитът по пътеките на астронавтите е по-тъмен, намалявайки албедото", пишат в своята статия учените.

"Предполагаме, че в резултат на дейността на астронавтите реголитът е поел малко повече слънчева енергия и това е довело до наблюдаваното затопляне".

С други думи, когато кацат лунни модули, а астронавтите на Аполо се разхождат наоколо, те преобръщат горния слой, излагайки на слънце по-тъмните долни реголити. По-тъмните повърхности повече поглъщат отколкото отразяват светлина.

Така че тази тъмна лунна повърхност на площадките на Аполо поглъща повече от топлината на Слънцето, като повишава повърхностната температура на Луната с няколко градуса.

Това показва, че хората не могат да отидат на Луната, без да я променят, независимо дали го искат или не. Това също е напомняне винаги да се отчита ефектът на наблюдателя при извършването на експерименти.