Олга Иванова – Русу е рускиня от Башкирия, която е омъжена в Гърция, но говори отличен български. Тя беше в Първомай, за да присъства на вечерта на руския език „Я с табой“ по покана на директора на СУ „Златаров“ с когото са добри приятели.

Теодора Кирякова: Хареса ли Ви вечерта на руския език?

Олга Иванова: Беше много хубаво и много емоционално. Впечатлена съм от знанията на децата. И това са го постигнали за 1 година! Вижда се, че има желание и у учениците, и у учителите. Най-важното – има отношение към езика.

Т.К.: А Вие знаете български – къде го научихте?

О.И.: Със съпруга ми имаме бизнес – търгуваме със строителни материали. Преди известно време живеехме в Сандански. И той като Първомай е малко градче. Аз обичам такива градчета, в които хората се познават, с малки и тихи улички. Живяхме известно време в Сандански и там научих български.

Т.К.: Бихте ли живяла в Първомай?

О.И.: Тук е спокойно и това много ми харесва, но сега живея в Гърция. Виждам, че градът се развива. Има бизнес. Това, което мен ме интересува – тук има две фирми за фасадна боя. Виждат се оранжерии, има производство. Разбрах, че и тук има недостиг на работна ръка. Това е проблем. Но някои неща не зависят само от местните, те се решават „отгоре“. Но впечатленията ми за Първомай зависят от хората, с които се срещам, от приятелите ми, а тук всичко ми харесва.

Т.К.: Можем да кажем, че сте добър приятел на България?

О.И.: Аз обичам България и българите. Имам много приятели. Отношенията ми с тях са започнали като бизнес отношения, но са станали здрави приятелства. Дъщеря ми на есен ще учи в България. Тя направи този избор, защото тук, освен специалността, ще може да се учи и развива в изкуството и да спортува. Харесва ѝ образователната система и мисли, че има отлични преподаватели.

Т.К.: Какво намирате в България, защо толкова Ви харесва?

О.И.: Тук живях когато бях много млада, тук се запознах с мъжа ми. Имам хубави спомени и впечатления. Тогава Янис, съпругът ми, твърдеше, че един ден Европа ще е единна и няма да има граници. Никой не му вярваше, а сега е точно така. Той твърди и това, че България ще стане Швейцария на Балканите. Може да не Ви се вярва, но българите се развивате. Има движение. Тук сте научени да живеете и с малко, и с много. При гърците е по-сложно, защото бяха научени да живеят с много, а сега разполагат с ограничени средства. Затова много хора фалират и не могат да се справят.

Т.К.: А по какво си приличат българи и гърци?

О.И.: И българи, и гърци, и руснаци имат нещо общо – те са сърдечни и гостоприемни хора.

Т.К.: Не Ви ли липсва Русия?

О.И.: Липсва ми. Но аз съм учила в балетно училище и съм напуснала семейството си още 10- годишна и съм свикнала да съм далече. А и „светът става все по-малък“. Има полети. Лесно е да пътуваш.

Т.К.: Играете ли още балет? Или може би преподавате?

О.И.: Не, за съжаление. Повече от 20 години не съм играла. Липсва ми, защото той ми е в душата и не се забравя. Но не знам дали бих могла да преподавам. Не знам дали имам търпението. Моята учителка казваше, че всеки може да се научи да танцува. Но, за да преподаваш трябва да имаш дар, за да предадеш знанията си на другите. И това се отнася за всички учители – не само за балета.