В България често хората казват: "Няма осъден лекар!" Други контрират, че и на лекарите не им е лесно, и свързват проблема с лошото здравеопазване с липсата на болници в населеното място, закъснялата линейка, лошите условия в болниците, голямата натовареност на лекарите с чиновническа дейност и пр. Всичко това е добре известно и на д-р Димитър Стайков, защото той е лекар. По жестока ирония на съдбата, обаче, се озовава от "другата" страна - на баща, загубил детето си.

Когато му съобщават, че е починала неговата новородена дъщеричка Мария, той пряко сили запазва самообладание и иска да разбере с подробности обстоятелствата, причинили нейната смърт. Открива смущаващи неща, които го карат да остави трупчето на детето си в моргата и да заведе съдебно дело. След 3-годишна съдебна битка, изгубва делото. Получава отказ то да бъде възстановено и в крайна сметка не погребва и детето си. От моргата му дават в ръцете един кашон с... "нещо" разложено в него..."Дори не знаехме дали това е дъщеря ни!", каза през 2015-а покрусеният баща. Скоро ще станат 3 години от финала на жестоката драма, но д-р Стайков не се е примирил нито със смъртта на детето си, нито с липсата на правосъдие. Днес семейството има второ дете - момченце, но не може да забрави случилото се с първородната им дъщеричка Мария.

И до днес д-р Димитър Стайков и съпругата му Лилия Недялкова не приемат заключението, че детето им е починало от болест. Убедени са, че става дума за нехайство от страна на техни колеги лекари от монтанската МБАЛ "Д-р Стамен Илиев".

Малката Мария се родила на 30 август 2012 г. напълно здрава. Още на следващия ден обаче получила първо конюнктивит, а после и жълтеница. След изследвания лекарите излизат със заключението, че бебето страда от ешерихия коли и го оставят за лечение. Според д-р Стайков след броени дни - на 5 септември, бебето било напълно възстановено, когато му се обаждат, че е... починало. Д-р Стайков намира дъщеря си мъртва да лежи в кувьоз. Това го озадачило, защото дотогава детето не било поставяно в кувьоз. Открил още по телцето на бебето предсмъртни петна, които говорели, че е починало поне 2 часа преди да му съобщят. Успял да потисне мъката си и да разпита кой е бил дежурен в отделението по неонатология, когато детето му умира? Оказало се, че не е имало дежурен лекар, а само една акушерка.

Родителите на малката Мария започват истинско разследване, кой е виновен за смъртта на детето им?...Стигат до извода, че в онази фатална нощ бебето вероятно се е задавило, борейки се с шишето, с което акушерката, според обясненията й, се опитала да го успокои, за да не плаче?... Помислила била, че е гладно. "Мария най-вероятно е била оставена да суче от шишето по ребро, а не на гръб!...", предполага бащата д-р Стайков и обяснява защо в тази поза детето е било безпомощно да се справи в битката със шишето.

В продължение на 3 години той се бори чрез експертизи да докаже, че детето му е издъхнало поради липсата на надзор. Докато се бори в съда, от врачанската морга постоянно го притискат да прибере трупа на детето си. Това продължава доста време, но докторът държи да се направи повторна експертиза, която да даде окончателен отговор в каква поза е умряло детето му.

И до днес д-р Стайков остава твърдо убеден във версията си, която за жалост съдът не приема. В нощта, в която се е задушила Мария, в неонатологията на Монтанската болница е дежуряла единствено акушерката Катя Димитрова. По нейните свидетелски показания, когато видяла детето вкочанено, тя се обадила на д-р Бойка Илиева. Лекарката й дала инструкции да проведе реанимация, докато тя пристигне в болницата с такси. Според д-р Стайков това е била една симулативна реанимация - на... труп. "При това, напълно безжизнен от 1-2 часа!", твърди и до днес той, и добавя: "Никой никога не ми отговори логично, защо след т.нар. "реанимация", трупчето е било поставено в кувьоз и затоплено до идването ми?!"

И прокуратурата не изяснява този момент от досъдебното производство. Оставяме без коментар и факта, че докато родителите на мъртвата Мария ходят по мъките, акушерката Катя Димитрова била издигната в старша сестра на отделението, а лекарката Бойка Илиева заминава да работи в Германия.

"Единственото, което се случи, е че издадоха едно Наказателно постановление от Районен съд Монтана, с което на болницата беше наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000 лева за това, че съгласно утвърден график за работно време и за нощно дежурство, в нощта на 5-и срещу 6-и септември 2012 г. нямало посочен лекар. Административен съд Монтана, обаче, отмени това постановление с мотива, че това, че не е било посочено име на дежурен лекар, не означавало, че не е имало такъв?!? В крайна сметка загубихме делото и през 2015-а ни бе отказано то да бъде възобновено. Виновни няма, а детето ни остана непогребано, уж да чака правосъдие!...Когато най-накрая отидохме да приберем трупчето на Мария от моргата, то вече беше в пълно разложение, в един... кашон!..." 

Последният документ, с който се приключват всички съдебни дирения на вина

Сега мнозина считат, че разкритията около дейността на Медицински одит могат да подобрят проверките в болниците и да помогнат за справедливо решаване на дела от такъв характер в съда. Така ли е всъщност, попитахме почернения баща на Мария д-р Стайков:

- Д-р Стайков, в момента много се дискутира темата за ролята на Медицински одит. Може ли една такава институция, ако работи почтено, да помогне за справедливо решение на съдебен процес като вашия?

-Не, в съда не гледат сериозно на Медицински одит. Факт е, че там проверките са планирани, проверяваните - предупредени, и при такива обстоятелства не може да се очаква реален резултат. А пък ако все пак се открият нередности и се изрпаботи коректен доклад, то после се намират хора, които да преправят заключенията, за да няма виновни. Но пак ви казвам, това не касае случаи като нашия. За съда са важни експертизите на вещите лица. А някои от тези "вещи" лица изобщо не са вещи, а просто хора, подбрани и държани в системата, само защото вече са известни като услужливи съставители на удобни експертизи. Такива експертизи, които да наклонят везните на "правосъдието" в "правилната" посока.

- Проблемите в здравеопазването са наистина големи. Вие ги изпитвате на гърба си като лекар и носите тежък товар със смъртта на дъщеричката си...Има ли решение?

- Имаше една министърка Анна-Мария Борисова, която я наричаха "луда", "откачена", но тази жена беше направила здравна карта на България и беше районирала страната така, че и в провинцията да има болници с тясна специализация - по кардиология, белодробни болести и пр. Това не им се хареса на някои печалбари в София и тази идея се провали. А в нея имаше много разумни решения да се облекчи положението и на пациентите, и на лекарите. И да бъде равномерно разпределена болничната помощ в страната. Но, това е положението, и не виждам как ще се промени. Реформа няма, а мъртвите никой не може да ги върне обратно на този свят!... Като баща понякога изпитвам чувство за мъст срещу определени хора, които постъпиха безчестно и коравосърдечно с нас, и в същото време се питам, трябва ли един лекар да мисли за отмъщение?!?