"Монитор":

4 години затвор за убития на зебра ученик

4 години затвор получи шофьорът, който уби 16-годишният ученик Костадин Джардов на пешеходна пътека край Атия. Делото приключи само в едно съдебно заседание, тъй като премина по съкратената процедура и признаване на вина от подсъдимия.

Със сълзи, извинения и наведени глави започна процеса за убийството на ученика. Той загина на място, след като бе блъснат от джип, докато пресича пешеходната пътека край с. Атия. На подсъдимата скамейка в съда застана 54-годишният Кирил Георгиев, който е седял зад волана на мощното возило.

"Искам справедливост", изплака през сълзи в залата на Окръжния съд в Бургас бащата на убитото момче, Апостол Джардов. Почерненият родител плака почти през цялото време. Седем месеца след загубата на единственото си дете, той за първи път се срещна лице в лице с шофьора-убиец. Кирил Георгиев влезе безмълвен и с наведена глава в съдебната зала. "Не мога да върна нещата назад. Съболезнования, съжалявам. Трябваше да се съобразя с обстановката, подцених ситуацията", каза пред съда Кирил Георгиев. По време на делото стана ясно, че Кирил е бил наказван 4 пъти за шофиране с превишена скорост. Костадин е пресякъл опасния път, като е изминал 10 метра за 8 секунди, вървейки върху пешеходната пътека. Прокуратурата поиска наказание от 7 години лишаване от свобода, но адвокатът на бащата Апостол настоя наказанието да е 9 години.

"Подсъдимият е от Черноморец и трябва добре да познава пътя и да знае, че там има пешеходна пътека. Костадин беше радостта на баща си, единственото му дете", подчерта защитникът пред магистратите, докато почерненият баща ридаеше.

Защитата на Кирил поиска съкратен съдебен процес и настояваше процесът да се гледа да е при закрити врата, но съдът не уважи молбата.

"Кирил Георгиев е привлечен като обвиняем за това, че на 20.11.2017 г., при управление на моторно превозно средство на Главен път II - 9 в посока от Черноморец към Бургас, в района на кръстовището с пътя за село Атия и Военноморска база Бургас, нарушил правилата за движение по пътищата", казаха от прокуратурата.

Подсъдимият е шофирал джипа - убиец с превишена скорост от 95 км/ч, при разрешени 60 км/ч в района на инцидента, известен още като "отсечката на смъртта", заради многото трагични инциденти. Шофьорът не е намалил приближавайки пешеходната пътека и изобщо не е натиснал спирачки.

Мигранти. 

"Сега":

Захариева: Европа не може да приеме всички африканци, които не виждат перспектива

"Европа не може да приеме всички млади африканци, които не виждат перспектива". Това е заявила вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на Пловдивския икономически форум, цитирана от БНР. Тя посочила, че в следващото десетилетие населението на Африка ще се удвои и мигрантският натиск върху Европа няма да изчезне след умиротворяването на Сирия.

"Страните основателки на ЕС, включително Франция и Германия, трябва да дадат отговор на въпроса докъде са границите на сигурността на Европа и се надявам скоро да имаме този отговор", казала Захариева.

Европа трябва да има обща миграционна политика и обща политика по въпросите на убежището, а също и да работи превантивно по отношение на Африка и Близкия изток, каза още външният министър и добави, че друг важен въпрос е опазването на границите.

Тя коментира, че преди Гърция и Македония да се разберат за името, е имало много голяма подкрепа за евроинтеграцията на Скопие, която е отслабнала, след като споразумението е било постигнато.

Скандал. 

"24 Часа":

Инвалидите и майките на инвалиди в скандал: кой взел пари за протести 

Помощ за всички, не за избрани, настояха хората с увреждания и обвиниха майките, че взели 1 млн. лв. от грантаджийски организации

Поискаха възстановяване на Росица Димитрова - след оставката тя може да стане и съветник на Валери Симеонов

Взаимни обвинения за усвояване на огромни суми и организирането на платени протести разпалиха докрай войната между майките на децата с увреждания и представителните организации на инвалидите вчера. Двете страни от години не могат да се разберат за личните асистенти, а в последните дни напрежението между тях ескалира заради проектозакона за личната помощ на омбудсмана Мая Манолова. Майките виждат в него спасение за децата си, но представителните организации са против, защото предвижда помощ само за 77 хил. души, а не за половин милион хора с увреждания.

"Имаме писмени сигнали за грантаджийски организации, получили пари от утвърдени асоциации, с които впоследствие финансират протести", атакува вчера майките Адриана Стоименова, председател на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет.

Тя бе категорична, че в отчетите пише, че съответните организации са помагали за протестите на майките на деца с увреждания. Обясни, че според документите сумите са за над 1 млн. лв. "Много ми е тъжно, че трябва да се занимавам с такъв случай", каза Стоименова. Тя ксъобщи, че е получавала заплахи за живота си.

ЧЕЗ. 

"Дума":

БНБ отказа да разкрие банките по сделката за ЧЕЗ

Една от кредитните институции у нас е издала банкова гаранция за участие в процедурата по продажба на активите на ЧЕЗ България, като тази гаранция е "обезпечена с парични средства по сметка на наредителя". Това заявяват от БНБ в официален отговор до парламента, подписан от управителя Димитър Радев, с който ДУМА разполага. Запитването бе направено преди месец от временната комисия по сделката, която изиска от БНБ информация има ли поети ангажименти от български банки, които да финансират дружеството купувач "Инерком". В писмото на БНБ се посочва, че 4 от общо 21 кредитни институции у нас са заявили интерес за потенциално участие във финансирането на евентуална сделка по придобиване на активите на ЧЕЗ България от дружеството на Гинка Върбакова "Инерком". Това на този етап обаче са само намерения, които нямат обвързващ характер и не пораждат някакъв правен ангажимент.

С това приключва яснотата по въпроса дали и кой би финансирал скандалната сделка. Припомняме, че още докато работеше временната парламентарна анкетна комисия, проверяваща опита за продажба, от националния трезор отказваха информация по темата. Въпреки изискването от Народното събрание в писмото изрично пише, че "надлежният ред", по който парламентът настоява за повече данни, "не отменя законово установените императивни изисквания за разкриване на информация, защитена като банкова или професионална тайна". От БНБ се позовават на Закона за кредитните институции и на европейски регламенти, които не позволявали да огласят никакви конкретни имена или суми освен изложеното по-горе - дори пред НС, както става ясно от писмото.