По традиция Еньовден се отбелязва на 24-ти юни. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник.

В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка.

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“ или лош ден. Вярва се, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

И до днес е живо вярването от стари времена, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила. Те трябва да бъдат набрани преди слънцето да изгрее.

Жените – баячки или дори наричани още ма магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести, а половинката е за „болестта без име“.

През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия наричат празника Иваан Купала В Украйна името е Ивана Купала, в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ).