Ново проучване на оптична илюзия задава въпроса дали серия от цветни кръгчета са лилави или сини, но стига до заключението, че хората са обречени на тъжен живот и лоши решения.

В изследването, публикувано в списание Science, екип учени от университетите в Харвард, Дартмут и Нюйорк показва на няколко групи американски студенти серия от 1 000 кръгчета, вариращи по цвят от наситено синьо до наситено лилаво. Участниците трябва да отговорят само на един въпрос:

Синьо ли е кръгчето на екрана?

Звучи просто и в началото е така, пише Live Science.

По време на първите 200 изпитания на участниците се показват равен брой кръгчета от синята и лилавата част от спектъра и повечето участници разпознават разликите доста добре.

Но през останалите 800 изпитания броят на сините кръгчета непрекъснато намалява, докато не започват на участниците да им показват почти изцяло нюанси на лилавото. Но това не се отразява на отговорите им.

Всъщност, до края на проучването като че ли интерпретацията на цветовете на участниците се променя - кръгчетата, които те смятаха, че са лилави в първия набор от изпитвания, сега се класифицират като сини, съобщават авторите в Science.

Това означава, че тяхната концепция за цвета на синьото се е разширила и включва нюанси на лилавото.

"Когато сините кръгчета станаха редки, участниците започнаха да виждат лилавите кръгчета като сини", пишат изследователите.

Участниците продължили да вземат лилави кръгчета за сини, дори когато са специално предупредени, че броят на сините кръгчета е намалял или когато им е предложено възнаграждение от 10 долара, ако определят цветовете по един и същи начин, но участниците продължават да правят същите грешки.

И така, защо се появява внезапната промяна на възприятието?

Според изследователите това се случва, защото човешкият мозък не взема решения въз основа на твърди правила, а по-скоро на базата на предишни стимули. Тъй като балансът на кръгчетата от синьо до лилаво се променя, участниците разширяват определението си за това, кое е "синьо", за да отговори на очакванията, формирани от предишните опити.

Етично или не?

Не е новина, че както при повечето оптични илюзии, нашият „съвършен” човешки ум много лесно се подвежда. Но, за да покажат някои потенциални последици от този дефект в реалния живот, изследователите правят още два опита, при които простият избор "синьо или лилаво" е заменен с нещо малко по-сложно.

В единия от следващите експерименти изследователите показват на участниците 800 компютърно генерирани лица, които варират плавно от "заплашително" до "незаплашително". Когато броят на показваните заплашителни снимки в колекцията намаляват след 200-те изпитания, участниците започват да определят незаплашителни портрети като заплашителни.

Тези резултати са възпроизведени в окончателен експеримент, в който участниците получават 240 предложения за фалшиви изследователски проекти, които варират по етичност от напълно етични (напр. "Участниците ще направят списък на градовете, които най-много биха искали да посетят по света и пишат за това, което биха направили във всеки един от тях"), до наистина неетичното („Участниците ще бъдат помолени да оближат замразено парче човешка фекална материя ... [след това] ще бъде измерено използваното количество вода за уста").

След това участниците трябва да решат дали трябва да бъде разрешено да се извършват предложените експерименти. Когато броят на неетичните предложения намалява, участниците отново променят възприятията си и започват да оценяват етичните предложения като неетични. 

"Тези резултати може да имат отрезвяващи последици", пишат изследователите.

Ако мозъкът ни непрекъснато прекласифицира възприятията си въз основа на предишни преживявания, как можем да сме сигурни, че виждаме наистина нещата такива, каквито са те? Ако погледнем по-мащабно, могат ли някога човешките общества наистина да решат проблемите си - престъпност, бедност, предразсъдъци и т.н. - ако непрекъснато разширяват своите дефиниции на тези проблеми?

"Въпреки, че съвременните общества имат изключителен напредък в решаването на широк кръг от социални проблеми, от бедност и неграмотност до насилие и детска смъртност, по-голямата част от хората смятат, че светът става все по-лош", заключават изследователите.

Може би, колкото повече проблеми решава едно общество, толкова повече обществото разширява определението си за това, кое е проблем. Това не означава, че за хората чашата с вода е наполовина празна, по-скоро чашата става все по-голяма и по-голяма пред очите им.

Може да видите пълния спектър във видеоклипа тук.