Посещението на китайския премиер у нас и срещата на страните от формата 16+1 - Централна и Източна Европа плюс Китай, са сред водещите теми на вестниците в понеделник.

"Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян изразиха удовлетворение от постигнати резултати по време на срещите си в София. Те разговаряха преди отпътуването на Ли Къцян, който беше на официално четиридневно посещение в България, съобщиха от правителствената информационна служба. По време на визитата двамата правителствени ръководители разговаряха за задълбочаване на двустранното сътрудничество и за възможностите за допълнително активизиране на бизнес контактите... По време на разговора Бойко Борисов и Ли Къцян са подчертали важността на договореностите в София - ангажираността на китайската страна към проекта АЕЦ "Белене", участието на Китай в реализирането на инфраструктурни проекти, съгласието за създаването на Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай и подписаните документи за насърчаване на икономическото и търговското сътрудничество..." - в. "Труд".

"Успяхме да постигнем големи резултати не само в двустранните ни отношения. Срещата на върха на "16+1" също дава тласък за сътрудничество на едно по-високо ниво", е заявил Ли Къцян. Българският премиер Борисов е предложил министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова да поеме организацията по създаването и управлението на бъдещия Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай. В разговорите Бойко Борисов и Ли Къцян са посочили, че сътрудничеството в рамките на инициативата "16+1" има за цел да заздрави единството в Европа и да подпомогне развитието и реализирането на проекти в различни области между държавите от региона..." - в. "Сега".

"Българският премиер Борисов предложи министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова да поеме организацията по създаването и управлението на бъдещия Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай (Global Partnership Centre of CEECs and China). Следващите 6 месеца, когато продължава работата ми по европредседатеството, паралелно с това трябва съвместно с китайката страна да се структурира глобален партньорски център. Това ще е център, който ще бъде мостът към Европа и третите страни, каза министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, Лиляна Павлова по Канал 3. Имаме за цел да убедим Европа да приеме този модел, защото има притеснения към модела 16+1, защото си мислят, че е конкурентен. Ли Къцян използва България, за да излъчи посланието, че иска да работи с Европа. Искаме да обединим усилия към преговорите с Америка. България има нужда от разширяване на своите пазари. Страната ни може да стане връзката между Европа и Китай. Говорим за нещо, което е обсъждано днес и е много рано да се каже. Много е важно като първа стъпка да се изясни къде ще бъде центърът. Би следвало да има и китайски представител тук , категорична беше тя. От София, заминавайки си днес, замина в Германия за среща с Ангела Меркел. Той отправи послание от тук, защото за последните 6 месеца станахме като мост на отношенията. Тази среща може да и убеди скептичните държави, защото не всички ни подкрепят. Спазването на европейските правила ще бъде основен принцип в работата на този център. Това е най-важното, което трябва да се разбере. Ние трябва да сме гарант пред Европа, че ще отстояваме ценностите и правилата, каза още Павлова. Ние не тръгваме с пълна кошница, а с много условности. Китай също е готов да спазва европейските правила и трябва да прецени как ще преправи своя бизнес. Предизвикателството е много голямо. Задачата е уравнение с много неизвестни и те ще трябва да се намират едно по едно. И в личностен план и в работен, променихме и позиционирахме България по един различен начин. Показахме се и на глобалната сцена като устойчива страна. Показахме по време на европредседателството, че може разумът надделява, както и че може да се разчита на нас ,заяви министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз..." - в. "Стандарт".

"Провеждането в София на срещата от формата "16 + 1" е признаване на България и региона като стратегически сектор, каза в интервю за БНР министърът на икономиката Емил Караниколов. "Това посещение е само началото. Ние им представихме транспортни и инфраструктурни проекти, които са трансгранични - за целия регион. Те бяха разгледани лично от държавния секретар на Китайската народна република. Проведе се и първата среща на междубанковите асоциации, има подписан договор за кредит между ББР и китайската Банка за развитие за около милиард и половина, от които ще се възползват български малки и средни предприятия", коментира той. Караниколов акцентира върху споразумението, осигуряващо на производителите на тютюн достъп до китайския пазар. Споразумението е за 10 000 тона сушен тютюн. "Стокообменът между България и Китай е около 4 милиарда, от които отрицателното салдо на България е само 200 милиона. Тоест стоките, които се вкарват от Китай, са с 200 милиона повече от тези, които ние вкарваме. По отношение на инвестициите обаче изоставаме. Това е факт. Около 170 милиона долара са инвестициите, което е изключително малко, но съм сигурен че сега ще бъдат променени", разясни министърът. Той изрази надежда това да бъде променено, защото в края на този месец щял да дойде един от големите губернатори в Китай, който има бюджет от 300 милиона долара само за инвестиции в индустриални зони извън Китай. "Китайците проявяват сериозен интерес към качествени хранителни продукти. Изрично казвам качествени. Китай иска качество", подчерта Караниколов. По думите му може да има сътрудничество и в сферата на туризма. "Само за миналата година от Китай са излезли 100 милиона туристи. Не всички, разбира се, са дошли в Европа, но голяма част. Изпращаме туристически аташе, за да може да презентира България. Премиерът на Китай каза, че е очарован от това, което е видял в историческия музей. Аз мисля, че има какво да види китайският народ от България, а през културата, разбира се, ще развием и икономиката". "Колкото повече инвеститори докарваме, толкова повече ще се повишат доходите. В един регион ми казаха: "Господин министър, не ни водете инвеститори, защото ще ни откраднат работниците". Колкото повече инвеститори започнат да се конкурират за тези работници, начинът е един - да повишават заплатите и да подобряват условията на труд. Това е нашата цел", заяви Караниколов." - в. "Дневник".

"С разходка на Витоша въпреки лошото време е разпуснал след преговорите с източноевропейските министър-председатели китайският премиер Ли Къцян, научи "24 часа". Той е бил забелязан в планината от читатели на вестника в събота следобед, които ни изпратиха и снимки от разходката. Ли Къцян и съпругата му Чън Хон са били забелязани в района на морените на Златните мостове. Китайският премиер обиколил голяма част от каменните реки и останал много впечатлен от природния феномен. Преди да отлети, от София в неделя премиерът на Китай се отдал на обиколка из емблематични софийски църкви като ротондата "Св. Георги"..." - в. "24 часа".

Поскъпването на тока и парното също е сред актуалните теми.

"Средно с около 28 лв. ще се увеличи издръжката на четиричленно семейство, заради по-високите цени на природния газ, тока и парното от 1 юли. Този предварителна оценка представиха от КНСБ на семинар във Варна. Прогнозите показват, че с 1,2% се очаква да се повиши издръжката на живота само от влиянието на новите цени на топло и електроенергията. Така издръжката на четиричленно домакинство ще стигне до 2354 лв. С около 3,5-4% ще се увеличат необходимите разходи за горивата за отопление, топла вода, осветление, поддържане на електроуредите, пресметна главният икономист на КНСБ Любен Томев. Той уточни, че тази група формира около 2/3 от разходите за поддържане на жилището и 12% от общо необходимите средства за издръжка на живота. Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в столицата, където 61,2% от жилищата са с парно отопление от централен източник, отбеляза Томев. Ако през март сметките за парно на столичани, живеещи в гарсониери, достигат до 190 лв., с новото увеличение на цените на парното през настоящите зимни месеци столичани ще плащат повече с около 11 лв., което означава, че общо разхода за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв. Средната стойност на месечната фактура на домакинство клиенти на EVN през 2017 г. е от 50,86 лв. и ще нарасне до 51, 78 лв, или с 0,93 лв. месечно и 11 лв. годишно , даде друг пример икономистът на синдикатите. Той подчерта, че всичко това говори за увеличаване дела на енергийната бедност. Цитира изследване на енергийната бедност в ЕС през 2010. "България е страната с най-високи стойности и на сериозна дистанция от другите страни-членки по комбинираните показатели: невъзможност да се поддържа жилището топло, непропорционално високи разходи за жилищата, неадекватно изолирани жилища, неизплатени сметки за комунални услуги", обясни той. Подчерта, че доходите в България остават най-ниски в целия ЕС и на голяма дистанция от средните в ЕС. Средният месечен общ доход на лице от домакинство за 2017 г. е от 466 лв. и бележи реално нарастване с 5,5% спрямо 2016 г., а спрямо 2010 г. - с 41.3%. През 2017 г. средното българско домакинство отделя относително висок дял на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди от 14,8%, докато през 2010 г. този дял е от 14,3%. В абсолютно изражение тези разходи са нараснали с 11% спрямо 2016 г. и с 52,2% спрямо 2010 г. Данни на Евростат сочат, че 36,5% от българските граждани през 2017 г. нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли. В ЕС този процент е 8,2.

За отоплителния сезон 2017/2018 г. на 204 635 лица и семейства е отпусната целева енергийна помощ. Общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон е 365,10 лв." - в. "24 часа".

"Средно с 1.2% ще нарасне издръжка на живота заради новите цени на природния газ, тока и парното, които влязоха в сила от 1 юли. Това прогнозира доклад на КНСБ, изготвен от Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към синдиката. Природният газ поскъпна с 10.81%, топлоенергията със 7.33%, а електроенергията с 2.03%. Това означава, че издръжката на едно четиричленно семейство ще скочи с 28 лв. и ще достигне 2 354 лв. На член от семейството доходите ще нараснат със 7 лв., т.е. от 581 лв. през декември 2017 г. се очаква сега да бъдат 588 лв." - в. "Монитор".

"Най-силно засегнати ще бъдат многодетните семейства, например тези, които имат 10 деца, ще трябва да отделят от бюджета си още 84 лв. всеки месец. По-скъпите цени на енергията щели да дигнат сметките ни за горива за отопление, топла вода и осветление с почти 4%. Тези разходи пък представлявали 12 на сто от средствата за издръжка на живота, се казва още в доклада. Столичани щели да бъдат най-силно засегнати от увеличението на цената на енергията. Причината - 61 на сто от жилищата са с парно отопление. Месечно разходите им ще нараснат с около 11 лв., или ако отопляваме апартамента си от ноември до март месец ще трябва да отделим общо от семейния бюджет още около 55 лв. Това щяло да доведе и до повишаване на дела на енергийната бедност у нас. Под енергийна бедност се разбира невъзможността жилището да се поддържа топло и неспособността да се плащат сметките за комунални услуги. Изследвания сочат, че България е сред най-силно засегнатите страни от ЕС по този показател. 36 на сто от българите през изминалата година не са имали възможност да поддържат домовете си достатъчно топли, сочат данни на Евростат. За сравнение процентът средно за ЕС е 8.2%. За отоплителен сезон 2017/2018г. на 204 635 семейства е била отпусната целева енергийна помощ. Средният месечен общ доход на член от домакинството за 2017 г. е бил 466 лв. Същевременно у нас е налице и високо равнище на неравенство в страната между отделните социални групи. При най-бедните, които оцеляват с месечен доход между 138 лв. и 287 лв., сметките за електро и топлоенергия и вода ще представляват 19 на сто от разходите им. В тази група попадат пенсионерите и безработните. 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност - 321 лв. Това от своя страна ясно очертава и ниската покупателна способност на част от населението, както и по-големия риск от социално изключване. 70% от оранжерийната продукция пък се отоплява с газ, вследствие на което се очаква и скок на цените на плодовете и зеленчуците. Вследствие на по-високата стойност на енергията хлябът вече бил поскъпнал с 10 %. Сред изводите от изследването са, че реформите по време на прехода са довели до значителното повишаване на енергийната стойност. В подкрепа на твърдението от синдиката посочват, че макар у нас цената на електричеството да е една от най-ниските в ЕС, то динамиката на повишаването им изпреварва динамиката на доходите." - в. "Стандарт".

Всекидневниците отделят място и на темите от сферата на образованието.

"Една трета от петокласниците у нас не са усвоили новата учебна програма по география. 42% от тях пък не са научили почти нищо за континента Африка - един от двата нови компонента (заедно с Антарктида), които през 2016/17 учебна година бяха добавени към досегашната програма. Това показват резултатите от извънредната миниматура за учениците в пети клас, спусната изненадващо от просветното министерство броени дни преди края на учебната година. От министерството наблягат на факта, че над 70% от тийнейджърите са постигнали резултати над поставения праг от 50%, а тълкуванието на експертите е, че "макар и в различна степен очакваните резултати от новата учебна програма по география и икономика са постигнати от учениците в 5-и клас". През 2016/17 г. започна реформата в средното образование, като първите, които започнаха да учат по нови учебни програми, бяха първолаците и петокласниците (тази година на ред бяха учениците от 2-ри, 6-и и 8-и клас). Специално по предмета география новото бе, че освен темите за Земята като планета, природата, обществото и стопанството на глобално и регионално ниво, към учебното съдържание се добавиха две нови теми - континентите Африка и Антарктида. Особеното в случая бе, че учениците не получиха нови учебници поради липсата на време за издаването им и учиха по старите. Целта на изненадващото външно оценяване по география и икономика за учениците в 5-и клас бе да покаже до каква степен се справят с материала от новата програма, но на практика то онагледява и как децата са се справили с материала без учебници. Външното оценяване по география бе проведено на 7 юни 2017 г. в 212 училища от всички области на страната. Участвали са 5761 ученици, или 9% от целия випуск. 50-минутният тест е бил от 25 въпроса, 7 от които - с кратък свободен отговор по модела на международните изследвания PISA, TIMSS и PIRLS. Задачите са били разпределени в две по-широки субтеми - география на Африка и общо географско познание. По първата тема въпросите са били 10, а по втората - 15. 80% от задачите в теста са проверявали разбиране на учебния материал и приложението му, а останалите 20 на сто - възпроизвеждане на наученото. От МОН твърдят, че по аналогия с практиката на международните изследвания не се предвижда задачите от теста да се оповестяват публично. Все пак оттам предоставят примерна задача, свързана с географията на Африка. Учениците е трябвало да посочат къде в Африка има най-големи годишни валежи, а възможните отговори са били - по крайбрежието на Средиземно море, в планините на Сахара, в Заирската (Конгоанска) котловина и по крайбрежието на пустинята Намиб. В друга задача петокласниците е трябвало да сметнат колко километра ще пропътуват по права линия между две африкански столици, ако разстоянието между тях на географската карта с М 1:20 000 000 е 10 см. Посочените възможности са били - 200 000 километра, 20 000 км, 2000 км и 200 км. Средният постигнат резултат от учениците е бил 15.6 точки от максимален бал 25. От МОН обясняват, че целта на външното оценяване по география е била да се види каква е постижимостта на усвояване на учебния материал от петокласниците като цяло, а не на отделния ученик. По тази причина не е предвидена скала за оценяване на постиженията на учениците с оценки от 2 до 6. "Възприетият праг за интерпретиране постиженията на учениците е 50% от общия брой точки от теста или субтестовете", обясняват от МОН. Това означава, че за успешно преминат тест се смята този, при който ученикът се е справил с поне 50% от въпросите. А резултатът гласи, че средният брой точки (12.5) е достигнат от 71% от учениците. 58% от учениците, участвали във външното оценяване по география и икономика, са се справили със субтест Африка. Това би трябвало да означава, че 42% от тях не са се справили, т.е. са получили под 12.5 точки и не са научили почти нищо за Африка. Малко по-висока е средната успеваемост на въпросите за общо географско познание - тук 64.86% от учениците са се справили с този субтест, т.е. 35% от тях не са се справили. Учениците са се затруднили най-вече при обясняването на факторите и елементите на африканския климат, както и при групирането на държавите по географското им разположение, посочват от МОН. Оттам изтъкват, че двата субтеста (география на Африка - 58.73%, и общо географско познание - 64.86%) имат средна постижимост "над възприетия праг" за анализ на резултатите за постиженията на учениците от 50%. "Това означава, че макар и в различна степен очакваните резултати от новата учебна програма по география и икономика са постигнати от учениците в V клас", коментират оттам. "Повече от 2/3 (73%) от учениците успешно са усвоили учебното съдържание от новата учебна програма по география в онази нейна част (25 очаквани резултата), която се проверява със създадения за целите на външното оценяване инструментариум", тълкуват експертите резултатите. Повече от 2/3 (58%) от учениците пък "успешно са усвоили учебното съдържание за континента Африка от новата учебна програма в онази нейна част (10 очаквани резултата), която се проверява със създадения за целите на външното оценяване инструментариум"." - в. "Сега".

"Изявени специалисти от практиката ще могат да провеждат лекции от общия хорариум в университетите. Това ще става след решение на съответния факултетен съвет и при условие че часовете са до 10% от учебния план на бакалаврите и до 20% - от този на магистрите. Възможността е предвидена в промени в Закона за висшето образование, внесени в парламента от ГЕРБ и "Обединените патриоти". Идеята е те да влязат в сила от 1 октомври т.г. И в момента различни специалисти се канят като гост-лектори в университетите, но по-скоро не за да водят часове от учебния план, а да споделят опит от практиката. Предвижда се още работодателски и бизнес организации да могат да участват в разработването на учебните програми. Това ще помогне за тяхното осъвременяване и синхронизиране с изискванията на бизнеса. Промените предвиждат още изявени специалисти да могат да участват в комисиите за провеждане на държавен изпит или за защита на диплома работа. Хора от бизнеса ще могат да бъдат включени и в постоянните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация, която одобрява направленията, в които университетите обучават студенти и докторанти. В мотивите на законопроекта е записано, че тази стъпка не само ще подобри подготовката на специалисти, но и ще помогне за професионалната ориентация на студентите. Освен това ще се спести финансов и времеви ресурс за бъдеща квалификация на новите кадри без да се нарушава академичния характер на висшето образование. Според вносителите сред целите на законопроекта е да промени консервативното мислене на академичната общност, като позволи на нехабилитирани специалисти да преподават практически знания." - в. "Дневник".