Бъдещото глобално затопляне може да e два пъти по-топло от прогнозите на климатичните модели и дори ако светът достигне целта от 2 ° C, морското равнище може да се повиши с шест метра или повече, според международен екип от изследователи от 17 държави.

Констатациите, публикувани миналата седмица в Nature Geoscience, се базират на данни от наблюдения на три топли периода през последните 3.5 милиона години, когато светът е ставал по-топъл с 0.5 ° - 2 ° C в сравнение с прединдустриалните температури през ХIХ век.

Изследването разкрива също, че големи зони от полярните ледени шапки могат да се откъснат, а значителните промени в екосистемите могат да доведат по превръщането на пустинята Сахара в зелена зона.

"Наблюденията от минали периоди на затопляне показват, че редица ;механизми, които са слабо представени в климатичните модели, увеличават дългосрочното затопляне отвъд прогнозите на климатичните модели", казва водещият автор проф Хубертус Фишер от университета в Берн.

"Това предполага, че стойностите на въглеродни емисии за избягване на 2 ° C глобално затопляне може да са много по-малки от очакваното, оставяйки много малко място за грешки в постигането на Парижките цели".

Изследователите са разгледали три от най-добре документираните топли периоди - топлинния максимум през Холоцена (преди 5000-9000 години), последния междуледников период (преди 129 000-116 000 години) и топлия период през средния Плиоцен (преди 3,3 - 3 милиона години).

Затоплянето на първите два периода е било причинено от предсказуеми промени в орбитата на Земята, докато през средата на Плиоцена е резултат от атмосферни концентрации на въглероден диоксид, които са 350-450 ppm - почти същите като днес.

Комбинирайки широк спектър от данни от ледени ядра, слоеве от утайки, фосилни записи, датиране с помощта на атомни изотопи и множество други установени палеоклиматични методи, изследователите обединили влиянието на тези климатични промени.

В комбинация тези периоди дават силни доказателства за това как ще се появи по-топла Земя, след като климатът се стабилизира. Днес нашата планета се затопля много по-бързо отколкото през всеки един от тези периоди, тъй като човешките емисии въглероден диоксид продължават да растат. Дори ако емисиите бъдат спрени днес, ще са необходими от векове до хилядолетия, за да се постигне равновесие.

Промените в Земята при тези минали затопляния били значителни - ледниците на Антарктика и Гренландия се топели и в резултат морските нива се увеличили най-малко с шест метра, морският плактон се развил, предизвиквайки реорганизацията на цели морски екосистеми; Сахара станала по-зелена и горските видове се изместили на 200 км към полюсите. Тундрата и високопланинските видове намалели, както и горите в умерените тропически зони.

"Дори само 2 ° затопляне, а вероятно и само 1.5 ° C, значително ще въздейства върху земните системи", казва съавторът проф. Алън Микс от държавния университет на Орегон.

"Можем да очакваме, че вдигането на морското равнище може да стане неудържимо за хилядолетия, което ще засегне голяма част от световното население, инфраструктура и икономическа дейност".

Тъй като се съсредоточават върху близкия план, климатичните модели изглежда подценяват дългосрочното затопляне и увеличаването на температурите в полярните региони.

"Климатичните модели изглежда са достоверни при малки промени, например за сценарии с ниски емисии за кратки периоди, да кажем през следващите няколко десетилетия до 2100. Но тъй като промяната става по-голяма или по-устойчива, или поради по-високи емисии, (...) или защото се интересуваме от дългосрочен отговор на сценария с ниски емисии, изглежда, че те подценяват изменението на климата", казва съавторът проф. Катрин Мейснер, директор на Изследователския център за промените на климата в Университета на Нов Южен Уелс.

"Това изследване е мощен призив за действие и ни казва, че ако днешните лидери не се насочат спешно към нашите емисии, глобалното затопляне ще донесе дълбоки промени на планетата и начина ни на живот, не само през този век, но и далеч по-нататък."