„Дано град да ни удари, че поне от застраховката да избием загубите тази година“.
Невероятно, но факт. Тези думи са на един от младите бостанджии в Любимец. Реколтата на Георги Георгиев и в съседните бостани е скапана на 90 % от тазгодишните валежи. Гледката на нивата е, меко казано, потресаваща: недоразвити завръзи с големина колкото детска гумена топка, до тях пък едър плод, но прогнил, на места чак разкапан.
„Догодина сме твърдо в банката. Без заем няма как да стъпим на краката си. Загубите са тотални“, казва Георги.
Въпреки несполучливата година ще продължи да обгрижва бостана, защото по този край няма кой знае какви възможности за поминък. „Няма друго какво да работя. Земеделието познавам най-добре. Няма как иначе да изхраня семейството си“, обяснява мъжът.
С отглеждането на дини той се занимава от 2000-та година. Отначало тръгнало добре, избил заемите, припечеленото вложил в камион, после пък купил бус и завъртял колелото. След тази година обаче започва отначало. Съседът му също е потънал поне с 40 хил.лева. И по-възрастните любимчани твърдят, че като тази лоша година за бостаните не е имало поне от 20 лета назад.
„На дините слънце им трябва, за да зреят, а то само вода. Прогизнали са, отвътре са като гъба“, казва и прекупвач от Хасково. Търговецът е дошъл на любимешкото тържище да пазарува за магазините си. Тръгва си обаче без стока. „Допреди десетина дни имаше хубави дини. Директно си взимам стоката оттук и си зареждам магазините. От дъждовете обаче вече не могат да изкарат дини за магазин. Пъпешът пък отдавна отиде - изгни. От два дни не бях идвал. Днес е за последно и край - повече няма да идвам, няма за какво“, допълва търговецът.
Навсякъде на пазара около ремаркетата, които се броят на пръсти, се виждат остатъци от скапана стока. „Хвърлят, няма какво да я правят. Друга година пазарът вървеше с пълна сила поне до август, тази още юли не е приключил“.
„Тъкмо изправихме малко гръбнака през последните 2-3 години с цена около 15-20 ст. за килограм на едро, защото преди това със 7-8, 10 стотинки съвсем изнемогвахме, но сега пък природата се намеси“, казват опитните производители. По-късметлиите бостанджии, с по-малко декари, успели да пласират дините навреме, но тези, които имат повече засадени земи, не смогнали да оберат всичко и да пласират стоката.
Около 500 тона дини загниват на бостана на Георги. „Няма кой да го купува, изсъхна, няма търговци, поне каквото е останало да вземат“, казва той и е категоричен, че вносът също убива родното производство. Смята, че държавата трябва да се намеси, за да имат повече сигурност местните производители.
За разлика от него обаче Елена от с.Йерусалимово е сред малкото производители, извадили стока в понеделник на тържището на едро, която се радва на внимание от прекупвачите. Дините й са хубави, по стечение на обстоятелствата по-късно засадили бостана. Но пък сега при липсата на стока цената се вдига и стопанката ще вземе на едро за кило поне по 20 стотинки. "Това горе-долу е поносима цена, но пък с години с мъжа ми сме се мъчили на пет стотинки килото. По 2,5 ст. на килограм плащаме на берачите“, обяснява тя. „Печелят най-много джамбазите. Идва, товари един багажник и до съседното село е продал динята на 40 стотинки за кило. Тогава какъв е смисълът да се занимаваш със земеделие в България?“, пита риторично Елена.
Красимира Славова
тъпак
баи Иван от хибибча
Динята
Никодимчо
John
Бивш бостанджия
John
Тъпкача
Запознат