Днес е Международният ден на котките. Те са толкова съществени за хората, че си имат и Световен ден на 1 март. Националният ден на котките в САЩ е на 29 октомври, в Полша е на 17 февруари, а в Япония – на 22 февруари.
Ето няколко любопитни факти за мъркащите домашни любимци:
Опитомяването им започва преди 8 000 години.
Предо 3500 години котката вече е заемала специално място в живота на хората. В Древен Египет котките били обожествявани, а убийството им се заплащало със смърт. През Средновековието, обаче, църквата ги за съюзници на Сатаната. Именно тогава се зараждат суеверията за черната котка, която носи нещастие. Днес котката отново е смятана за добър приятел на човека и е най-разпространеният домашен любимец след кучето.
В Япония, например, почти на всяка витрина може да се види така наречената манеки неко, в превод – приветстваща котка. Манеки неко повдига и сваля лапички и хипнотизира с погледа си минувачите. Там тя се смята за талисман, който носи пари и клиенти.
През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла богинята Баст (Бастет): жертването на мумифицирани котки. Жреците на богинята Бастет събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана от жреца, чрез извиване на врата ѝ. Само много големите котки били умъртвявани с удар. Мъртвата котка била подлагана след това на традиционния процес на мумифициране, прилаган и за хората. Според това колко бил заплатил купувачът, получавал след това мумия на голяма или по-малка котка и полагал тази мумия в специално изготвена за приношение на котки погребална камера.
Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Рентгенови снимки на стотици котешки мумии, намерени в Долината на царете показват обаче, че в около една четвърт от случаите котешките мумии са или съвсем празни или съдържат само отделни костици от котка. Дали жреците са мамели съзнателно или става въпрос за недостиг на котки, днес не се знае.
Най-големите домашни котараци са от породата менска енотова и тежат до 11 кг.
Котките са едни от най-умните животни и възприемат човешките чувства и настроения. Малко известен факт е, че при котките за емоциите отговорят същите части на мозъка, както и при хората.
Котките могат да бъдат научени как да ползват тоалетна. Урината им свети при ултравиолетово осветление. Това е добър начин да разберете дали домашният ви любимец се е изходил някъде в дома.
Котките виждат на разстояние до 60 метра, но без да различават добре дребните детайли. Зрителният обсег на котките е 220 градуса, докато при хората той е едва 180. Обонянието им е 14 пъти по-силно от човешкото.
Макар и доста по-малки, котките имат 230 кости, с 24 повече от хората. Те са и по-бързи от нас – максималната им скорост е около 48 км/ч, докато Юсейн Болт тича с не повече от 45 км/ч. Да не говорим, че гепардът, който е от семейство котки, е най-бързото сухоземно животно – може да развие над 110 км/ч. Телесната им температура е около 38-39 градуса.
Отпечатъкът от носа на котката е уникален, също както този на пръстите и зениците при човека.
Те отделят пот през долната част на лапите си и ги отъркват, за да маркират територията си.
Сърцето на котката бие два пъти по-бързо от човешкото.
Котката издава 100 различни звука.
Денонощието на котката е мечта на всяка дама – 16 часа сън, а 30 процента от будното състояние е посветено на разкрасяване.
Средната продължителност на живота на домашните котки е 15 години. Уличниге живеят от 3 до 5 пъти по-малко. Рекордът за котка-столетник държи котаракът Пъс от Англия, живял 36 години.
Женската котка може да роди над 200 котета през живота си. Често в котилото има котета от различни бащи.
Котките са и любими анимационни герои – достатъчно е да изброим заглавия като „Том и Джери“, „Гарфийлд“, „Top Cat“, „Цар Лъв“ и „Котаракът в чизми“. В Русия пък Международният ден на котките се отбелязва на 1 март.