Публикувана от издателство „Неринея“, в своите 60 странички „Кванти от капчица роса“ събира 48 стихотворения с различни настроения, мисли и философия, "встрани от матрицата".

Росица Николова е от Първомай, завършила е местната гимназия „Проф. Д-р Асен Златаров“ и е магистър по икономика и право. Повече от 10 години работи в банковия сектор, преди съдбата да я отпрати в Англия. През 2015 г. завършва първи етап от докторат в университета в Портсмут на тема „Подпомагане на промяната за по-добро лидерство, основано на системен подход“.

Преди няколко години открива листчета и салфетки с излети преди много време върху тях стихове, вади ги, изтупва ги от пепелта и решава да издаде първата си стихосбирка. Необходимостта да направи това тя обяснява като „нещо, което ти идва отвътре и желанието да го споделиш.“

В заглавието някак неочаквано се сблъскват физичното и метафизичното: „Кванти от капчица роса“. Квантите като енергийни носители на капчици от нея самата – заиграването с името ѝ – Ро́са и роса́.

А на английски звучи още по-красиво - „Morning dew drops“.

Сред стиховете има и тъжни, и оптимистични. Като всеки автор обича своите творби, но особено много се гордее със „Смях“. То отразява философията ѝ – да не се възприемаме много на сериозно, всичко е една шега. „Всъщност в един момент разбирам, че проявата на желанието да изразя мислите си има много дълбока причина и следвайки тази причина се натъкнах на основите на езотериката, разказва поетесата - това е способността всеки да твори своята действителност. Според д-р Дийпак Чопра, който е известен ендокринолог и духовен учител от индийски произход, 70% от Вселената е тъмна енергия, 25% от Вселената е тъмна материя. Само 5% са на атомно ниво и от тях само 0,1% е това, което ни заобикаля (галактики, звезди и т.н.) Ние виждаме това, което знаем и чуваме това което знаем - то е плод на съзнанието. В тази връзка ние човеците не сме физически тела, а вълни от възможности.

Всеки може да се лекува с мисъл и всичко, което привличаме, е плод на мисълта. Затова и изводът, че трябва да се смеем, защото отрицателните мисли водят до отрицателни прояви в реалния живот. Стигайки до този извод чрез стиховете, разбрах, че ние трябва да контролираме, да наблюдаваме и да лекуваме отрицателните си мисли. Това е цяла наука – лечение с мисъл (нойситерапия).

В момента Росица подготвя още една стихосбирка - „Събрани стихове за майката“ и книга за природосъобразния начин на живот и мислене. „Пътят към звездите“ ще бъде разказ за пътуването на душа ѝ в различни измерения.

Надява се да я издаде на английски и на български. Признава си, че често мислите ѝ идват на английски – заради животът, който води далеч от родината, но държи да подчертае и всички да разберат, че тя е българка. „Обичам родината си, тя е велика и аз вярвам, че оттук започва историята на човечеството и човечеството ще се промени за добро от България. Трябва час по-скоро българското ни самосъзнание а се пробуди, за да почувстваме тази промяна.“

Росица вярва, че енергията и усмивката ѝ са подчинени на философията ѝ да бъде добър човек, да иска прошка, да помага и да благодари на глас всеки миг от живота си на тази земя“.

Вдъхновена е от Никола Тесла, който казва, че „Науката и поезията са двете очи на един човек. Творящата енергия е идентична със светлинната“.

parvomai.net