Милена Стоянова е от Хасково. Завършила е журналистика, има диплома по право от Софийския университет. Дипломант е и в “Управление на иновационни и инвестиционни проекти“ от Московския държавен областен университет. Дипломната й работа е на тема “Организационно методическо обезпечаване на управлението на инвестиционно-строителни проекти в държавния и общинския сектор в България“.
- Милена, Националната програма за енергийна ефективност ви е болна тема. Какви проблеми виждате в държавното саниране?
-Нещо, на което се натъкнах по програмата за енергийна ефективност: Изискване на МРРБ беше повече фирми да участват в строителството. На практика какво се получава: възложителите обявяват обществени поръчки за участие строителство в обособени позиции, като казват, че една фирма може да подаде документи само за една обособена позиция. Отваряш профила на купувача на която и да е община и търсиш подписаните договори за строителство, и като приложение има работните програми на избраните изпълнители по отделните обществените поръчки. Прави впечатление, че по различните позиции се натъквам на абсолютно аналогични работни програми, които са разпечатвани дори видимо на един и същи компютър, защото оформлението е едно и също, дори и 90 % от съдържанието е едно и също.
Какво означава това-една фирма използва други фирми, като им разработва програми. Така фиктивно една фирма изпълнява различни поръчки, които фиктивно са спечелени от различни фирми. Тоест „нашата фирма“ изпълнява обособените позиции.
-Как се реагира при такъв случай?
-Не може да се сезира Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, защото на практика законът позволява. Може да се реагира само в случаите, в които за една и съща обособена позиция има на 90 % еднакви програми, тогава възложителят има формално основание да сезира КЗК, че има съмнение за корупционна практика. Иначе все едно е напълно възможно двама души да мислят абсолютно еднакво.
Това наистина ми е болна тема, проблемите са много големи и страшни и според мен тепърва ще изкристализират вследствие на недобре изпълнена работа в строителството.
- Какво имате предвид?
- Когато програмата беше обявена, първите обществени поръчки се сключваха на невъобразими цени от 400 и няколко лева на квадрат за строителство, по 7-8 лева на кв.м. за строителен контрол. Затова МРРБ даде указание в края на 2015 година за референтни цени, които бяха определени като пределни и над които възложителите нямат право да обявяват обществени поръчки. Още 2 или три пъти бяха смъкнати тези референтни цени. В момента, ако не се лъжа, строителството е около 115 лв. на квадрат, строителният надзор е около лев и нещо.
За да съм по-образна в описването на проблема, ще го разгледам например от гледна точка на строителния надзор. Той е този участник в строителството, който пряко отговаря то да бъде качествено и да е в рамките на изискванията на закона. Това означава, че представители на фирмата-консултант трябва да бъдат непрекъснато на строителния обект, за да контролират дейностите на строителя. Това изисква определен финансов ресурс.
Давам и конкретни цифри, при вида на които и аз се хванах за главата. Нашият строителен надзор в България като функция отговаря на 4-5 категория строителство по класификатора на Международната асоциация на инженерите проектанти – ФИДИК/FIDIC /той не е задължителен за България, но в общи линии оказва влияние/. Това означава, че консултантът трябва да има свои представители ежедневно на обекта. В ръководството на ФИДИК е записано, че при тези строителства стойността на услугата на консултанта следва да бъде между 3-8 % от цената за строителството. При това положение, ако референтната стойност на МРРБ за строителство по Програмата за енергийна ефективност е 115 лева, то взимайки долната граница от три процента, означава, че консултантът получава около 3,50. На практика се случва така, че МРРБ изисква възложителите да обявяват поръчките за строителен надзор по критерия за оценка „най-ниска цена“. Получава се в крайна сметка това, че в надпреварата си да дадат възможно най-ниската цена, за да могат да спечелят обществената поръчка, фирмите дават толкова ниски оферти, че стигат до крайности. Пак конкретен пример, и то от Хасково: 41 стотинки на квадратен метър за строителен надзор!
- Всеки може да прецени какво качество може да се очаква при тази цена на услугата.
- Именно. Другата цифра, която давам като пример: питала съм консултантски фирми за строителен надзор колко акта изготвят за един блок, за да удостоверят качеството на строителната работа. Отговорът е: между 280 и 320 акта. При 41 стотинки на квадрат, а разгъната застроена площ на един блок е около 8 хил. кв. м, как този консултант ще осигури ежедневното присъствие на експерт на строителната площадка, за да упражнява той непрекъснат контрол, както е по изискване?! Невъзможно, ясно е!
- Това означава, че надзорът често е формален?
- Точно така. Затова си правя извода, че повечето от протоколите за строителните работи са писани в офис, без реално присъствие на обекта.
Така че влезли сме в една спирала и трябва час по-скоро да измислим начин да излезем от нея. На централно ниво този проблем не е идентифициран.
- Не е ли крайно да се признае, че в цялата държава няма достатъчно качествени експерти и никой не го интересува какво се случва, както намеквате?
- Ако са идентифицирали проблемите и не се прави нищо, дори се боя да изрека това, което ми идва на ум.
Но тоталното използване на критерия „най-ниска цена“ при държавното саниране няма да доведе до нищо добро. Трябва да се използва критерият „икономически най-изгодна оферта“. Но за да използваме този критерий качествено, означава първо да си подготвим администрациите с компетентни специалисти.
Интервю на Красимира Славова
Нийл Армстронг
"Баба Ванга"
Не позанавам и г-жа Милена Стоянова (тя поне излиза с името и лицето си ), но всичко, за което говори е точно така. Администрацията навсякъде избира пътя на най-малкото съпротивление за да й е по-лесно - нормално. Самата методика към програмата можеше да съдържа типови документи за обществените поръчки с критерии, ограничения, изисквания, защото по места няма такива специалисти.
На практика се получава точно така - една и съща фирма с много "дъщерни" подфирми-фантоми играе за всички обособени позиции, но това всъщност е нормално - всеки се стреми да спечели поръчката по всички достъпни начини. Проблемът е, че фирмите-фантоми трудно могат да бъдат разобличени при кандидатстването, а впоследствие няма как да им се търси отговорност, свързана с гаранционните срокове на изпълнените СМР. Проблемът е и в дъмпинга, заложен в критерия "най-ниска цена", който сам по себе си е предпоставка да се наемат неквалифицирани работници, да се влагат некачествини материали, да се претупват нещата. И следващият проблем е с надзора - там наистина реално всичко се свежда до документално оформяне без действителен контрол при изпълнение на санирането. Често строителната и надзорната фирма са със седалище на 200-300км от местоположението на обекта. Може ли някой да повярва, че при това положение и оферирана най-ниска цена ще има качествено строителство и реален контрол?
Нийл Армстронг
"баба ванга"
Тодор