Нова мисия ще изведе в космоса телескопи съвсем близо до слънцето, улавяйки детайлни изображения на повърхността му и изследвайки атмосферата му.
След достигане на крайната дестинация – в орбита около слънцето – космическият кораб ще проучи произхода на слънчевия вятър – потокът йонизиран газ – и силните екссплозии на повърхността, наречени слънчеви изригвания. Апаратът ще направи снимки на полярните региони за пръв път в историята.
Корабът Solar Orbiter на Европейската космическа агнеция ще бъде изстрелян през февруари 2020, с помощта на ракета на НАСА от Кейп Канаверал във Флорида. Точката, в която апаратът ще има видимост към слънцето, ще бъде достигната след около 3.5 години – близо 1/5 от разстоянието между Земята и слънцето. Преди да стигне до там, корабът трябва да се отправи първо към Венера, след това да извърши маневра обратно към Земята, и в крайна сметка да се приближи до слънцето, където ще фиксира позицията си, достигайки дистанция от около 42 милиона километра от повърхността му.
На 12 август, апаратът Parker на НАСА, се отправи на подобно пътешествие, целта му е да достигне 7 милиона километра от повърхността на слънцето. Той обаче не е способен да прави изображения.
7-годишната мисия на Европейската космическа агенция, на стойност 1 милиард евро ще прелети 20 пъти около слънцето. За тази цел Solar Orbiter ще трябва да издържи на огромни температурни амплитуди – от 600 градуса по Целзий в близост до звездата, до минус 180 в дълбокия космос.
Solar Orbiter ще помогне на учените да разберат и предвидят ефекта на слънчевия ватър и големите слънчеви изригвания върху комуникационните и навигационни системи на Земята.
Макар и на Земята ние всички сме засегнати от така наречения слънчев вятър. Силна слънчева буря би могала да повлияе на работата на космическите кораби, сателитите и GPS сигналите. По време на слънчева буря, на самолетите е забранено да използват GPS сигнали и им се налага да преизчислят маршрута си.
Solar Orbiter е просто едно парченце от пъзела, що се отнася до разбирането и предсказването на подобни събития с по-голяма точност.
Учените от мисията се надяват да разберат какво задвижва магнитното поле на слънцето и 11-годишния му цикъл на активност. За целта ще трябва да проучат по-добре полярните региони. Тъй като в момента изследователите не знаят какво се случва на полюсите, им убягва голяма част от картината.
“Досега никога не сме разполагали с телескопи, които да измерят магнитното поле на полюсите, и да ни дадат повече информация за структурата им. Смятаме, че ще открием интересни явления и, че глобалното магнитно поле е двигателят зад слънчевата активност и слънчевия вятър”, казва Луиз Хара, един от участниците в мисията.
Космическият кораб е оборудван с 21 сензора и 10 инструмента, които трябва да изследват слънцето и околните региони, както и със защитен щит с размери 3.1 х 2.4 метра, изработен от няколко слоя изолационни материали, проектирани да отразяват колкото е възможно повече топлина.
Инструментите са толкова чувствителни, че космическият апарат трябва да бъде напълно чист. Процесът на почистване включва изпичане на всеки елемент от космическия кораб и третирането му със сух азот.
В момента инженерите са заети с обвиването на космическия кораб в термични одеяла, преди изпращането му в съоръженията IAGB в Мюнхен, където ще се проведат последните тестове преди изстрелването.
Самото изстрелване е планирано за периода между 6 и 24 феврурари 2020. Той е подбран специално, заради геометрията на Земята и Венера.
Източник: theguardian.com
