На 27 септември се навършват 110 години от рождението на Костадин Гемеджиев-командир на българо-гръцкия партизански отряд „Васил Левски” към 81 полк на ЕЛАС.
Да не се подменя и подправя историческата истина!
ВЪЛЧО ЗЛАТИЛОВ
Поредицата публикации в периода м. юли – м. септември 2007 г. на страниците на в-к „Нов живот”, посветени на живота и дейността на реабилитирания политически през 1990 г. от Висшия съвет на Българската социалистическа партия командир на българо-гръцкия партизански отряд”Васил Левски” към 81 полк на ЕЛАС Костадин Гемеджиев, повдигнаха завесата на едно от най-големите табута в най-новата история на Източните Родопи.
Сътворената още в края на 1944 г. и поддържана десетилетия наред от „хората, жадни за власт” фактическа забрана на обществения интерес към личността, живота и дейността на легендарния партизански командир се „обосновава” и „аргументира” от собственитеѝ създатели чрез цяла система зле съшити, изфабрикувани от самите тях и неотговарящи на истината обвинения, клевети и откровени фалшификации на историческата истина. Тяхната крайна цел е пълното омаскаряване и дискредитиране на ползващия се с огромен обществен авторитет сред местното население в Ивайловградска околия партизански командир. В арсенала на използваните за постигането на тази цел оръжия присъстват не само крайно изопачени и некоректни тълкувания на полицейските дознания, изготвени от полицейския репресивен апарат преди 9. 09. 1944 г., но и приложени брутални милиционерски репресии и насилия от страна на т. н. „народна власт”. А по ирония на съдбата Костадин Гемеджиев участва най-активно в нейното установяване в някои райони на Източните Родопи.
Убедени сме, че в навечерието на 110 годишнината от рождението на Костадин Гемеджиев, изясняването на несъстоятелността на обвиненията срещу него ще допринесе да се издължим поне отчасти пред паметта му и ще съдейства за неговото реабилитиране пред обществото и историята.
От проучването на архивните източници, което извършихме се установи, че дискредитирането и фактическото ликвидиране на Костадин Гемеджиев като личност се осъществява чрез всички възможни средства и форми, присъщи на болшевишкия метод на разправа с неудобните на властта, какъвто в края на 1944 г. е и самият Костадин Гемеджиев.
*******
Влиянието на Костадин Гемеджиев в Ивайловградска околия през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на миналото столетие е впечатляващо. Той е обичан учител, лишен от право да преподава по ЗЗД, човек с активна културно-просветна дейност и секретар на читалище „Пробуда” – Ивайловград, уволнен от тази длъжност поради комунистически изяви, организатор е на партийната организация в Ивайловградска околия в периода 1932 – 1944 г. Преследван през целия този период от властите, Гемеджиев е учител по комунизъм на младите ремсисти, влиза в ръководството на синдиката и развива активна синдикална дейност. Със своите леви идеи той е добре приеман и обичан от трудещите се в цялата околия. Изненадващото обаче е, че неговата висока ерудираност, образованост и интелигентност намират подръжници и в средите на неговите политически опоненти и противници сред управляващите. В писмо от командира на 12 погранична рота до командира на пограничната дружина при щаба на 8 пехотна девизия от 14 август 1937 г. е записано: „Най-близкият човек на околийския управител на града, (Ивайловград – б.а.) това е Костадин Гемеджиев, който е обединително звено на всички комунисти от този край. Същият Гемеджиев до м. февруари т. г. бе секретар на земеделската задруга, обаче след идването на полицейския инспектор Терзиев бе уволнен. С възвръщането си за околийски управител Н. Христов се опита да възвърне Гемеджиев за секретар на околийската земеделска задруга, но не успя.”. И е добавено: „Същият околийски управител пред полицейския инспектор много пъти ласково се е произнасял за К. Гемеджиев и величаел неговите идеи. И със сигурност той смятал, че един ден К. Гемеджиев ще бъде централна личност в околията ни.”. Впоследствие, поради доброто му отношение към Гемеджиев, споменатият околийски управител е уволнен. А самият Гемеджиев е следен, преследван и подлаган на всевъзможни репресии, не само заради идеите си, но и заради активната си дейност за тяхното осъществяване.
През м. септември 1941 г. Костадин Гемеджиев получава задачата от централното ръководство на БРП(к) да организира въоръжена група за борба в районите на Харманли и Ивайловград и във връзка с изпълнението й преминава в нелегалност и се укрива. На 29 септември попада на военна засада и е заловен в с. Долно селци, Ивайловградско. Залавянето му се коментира в полицейските документи като голям успех и при разпита областният полицейски началник и представителят на военните власти се стремят да извлекат от него максимална полза. И тук именно, при много сложни условия и обстоятелства, той прави опит да заблуди полицията и спаси живота си. Полицейският началник решава, че може да използва Гемеджиев за своите нужди, а последният – че може чрез привидни самопризнания и разкриване на някои вече известни на полицията факти – да запази живота си и завърши делото, което е започнал. Впоследствие се оказва, че с това си решение е поел голяма отговорност. В Ивайловград е подложен на съвместен разпит от полицията и военните власти. Арестувани са и други негови съмишленици от района. След разпитите задържаните от Ивайловград са освободени, а двама от Харманли са интернирани. На 29 октомври 1941 г. Гемеджиев също е интерниран в концлагера Еникьой, Ксантийско.
Точно за този период, свързан със залавянето и разследването му по-късно той е набеден и обвинен, че е “капитулирал пред полицията, уплашен, че ще бъде разстрелян, направил признания за дейността и връзките си и обещал да сътрудничи на властта”. Твърди се, че той е разкрил „всичко” което е знаел, но от запазените дознания става ясно, че той е поднесъл избирателно информацията, като е запазил името на войника с когото вече се е свързал в организирането на подривна дейност. Нещо повече, под негово влияние и един от вече арестуваните променя показанията си, за да се запази в тайна това, което действително е било ценно постижение в подготовката на нелегалната борба в изпълнение на възложената му задача. Обвинителите му се базират на изказвания и мнения на хора, които не са присъствали лично при разпита на Гемеджиев, пренебрегват съдържанието на запазените в полицейските архиви автентични и безспорни документи. Така, в поверително писмо с № 3814 Областният полицейски началник в Стара Загора Попдимитров – най-пряк участник в събитията, пише на 6 юли 1943 г. до Областния директор в Стара Загора за Костадин Гемеджиев следното: „Същият е активен комунист от ранна възраст… През миналата година мина в нелегалност и след няколко месеца беше заловен. Понеже тогава ми обеща сътрудничество, бе освободен. Обаче, не само не изпълни обещанието си, но от негласно наблюдение върху него се установи, че той е започнал една подмолна комунистическа дейност и сега особено неговото занятие – градинарство, му дава възможност да е в постоянен контакт с много селяни, между които свободно може да върши своята пакостна дейност…”. А самият Гемеджиев разказва: “…В Стара Загора продължи следствието. Областният полицейски началник Попдимитров ми предложи сътрудничество, но на моя отказ да дам писмено обещание – не настоя. Целта на това устно обещание беше да се избегне по-нататъшно разследване, което можеше да доведе до непредвидими последици за нашите връзки с казармата. След това бях изпратен в концлагера в село Еникьой, Ксантийско, където се отчетох лично пред др. Димо Дичев (виден функционер на ЦК на БКП, който му е поставил задачата за организиране на нелегална група в района и който по това време също е в концлагера – б.а.) за всичко, което се случи с мен, но не намерих сили в себе си да призная пред него, че направих устно обещание…”.А това признание той естествено не прави и поради факта, че устното му обещание за съдействие с нищо не го е задължавало, а е било само тактически ход да спаси живота си и заблуди полицията, и което никога не е възнамерявал да изпълни. Този извод се налага по най-категоричен начин от неговата цяластна по-нататъшна дейност.
Приемайки Гемеджиев като твърде опасен елемент за властта и осъзнавайки, че не могат да го използват както са възнамерявали, висшите полициейски служители в областта се стремят поне да го изолират и го отдалечат от района, като го интернират далече в малки, населени с турско население села. През 1943 г. той е интерниран в с. Златна нива, Новопазарско, Шуменски окръг, а през февруари 1944 г. в с. Езерче, Разградско. От там той е освободен през юли същата година. Само за този период (1942 – 1943г.) в архивите са запазени поне десетина полицейски писма с информация за неговата дейност, продължавана да бъде окачествявана като “опасна” и “подмолна”. И делата на Гемеджиев в този военен период потвърждават най-сериозните опасения на полицията. След завръщането си в Ивайловград той се свързва с гръцки партизани в т. нар. “Неутрална зона” и им оказва помощ в набавяне на храна и други необходими вещи. След второто му интерниране, когато през лятото на 1944 г. пристига в Ивайловград, Гемеджиев преминава при гръцките партизани и заработва заедно с тях.
След извършената политическа промяна на 9 септември 1944 г. още със завръщането си от изпълнявана в Гърция мисия в края на ноември 1944 г. Костадин Гемеджиев заминава за Стара Загора за да уреди партийното си положение. На входа на сградата на Областния комитет на БРП(к) обачее задържан от две неизвестни нему лица. За този епизод той разказва в спомените си: “Закараха ме в село Дълбоки, Старозагорско и около един месец ме държаха в избено помещение.”.Каква е причината за това задържане и кой стои зад него може да се види от един от протоколите на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (ЦКРК на БКП), в който е записано: „ …След 9 септември 1944 г. др. Пеньо Докузов е бил един от секретарите на Областния комитет на БРП(к) в Стара Загора. Докузов докладва, че Гемеджиев е “секретен сътрудник на полицията”, което “той знаел от лагера в Еникьой”, където е бил и Докузов. По негово нареждане Гемеджиев е арестуван, за да бъде разследван и да му се потърси отговорност за агент-провокаторска дейност.”.
Арестуването му обаче предизвиква остро недоволство сред партийните организации и населението в Ивайловград и околията. Изпратени са протестни телеграми до ЦК на партията и Добри Терпешев. Отношение по въпроса взема и Околийският комитет на БРП(к) в Ивайловград, който с писмо от 20 ноември 1944 г. до Областния комитет в Стара Загора и до ЦК категорично се застъпва за Гемеджиев и иска освобождаването му. В същото писмо е записано: „.. настроението и възбудата обхванала гражданството и населението на околията расте и постоянно ни отрупват с въпроси какво става с него (Гемеджиев – б. а.). Влиянието му в града и околията е извънредно голямо. Ползва се с отлично име всред партийците и населението. Направеното за изграждане на партийна организация в околията и града се дължи предимно нему.”. И е добавено: ”Горното е констатирано с протоколно решение № 7 от 20 т. м.".
Въпреки, че не довеждат до освобождаването на Гемеджиев тези действия, наред с постъпилата вече информация в ЦК на БРП(к) може би спасяват живота му. След намесата на ЦК Гемеджиев е преместен в София, в Дирекция на Народната милиция. За времето прекарано там и в Централния Софийски затвор в един от спомените си той пише: “За жестокото отношение към мен тогава просто не искам да си спомням!…”. Пак в протокола от 25 март 1968 г. на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП е вписано: “След това е бил освободен, понеже не са намерени данни да бъде съден за агент-провокаторство, никой не е пострадал от поведението му, както е заявил Иван Масларов пред Докузов.”.(По това време Масларов е бил завеждащ отдел “Кадри” на ЦК на БРП(к) – б.а.).Независимо от това обаче и в противоречие с горната констатация Иван Масларов и Пеню Докузов отиват в Ивайловград и там на 23 декември 1944 г. пред партийния актив “разясняват какво представлява Гемеджиев, като си послужили с показанията му пред полицията и самопризнанията му пред нашата власт. Тогава партийната организация в Ивайловград е решила Гемеджиев да бъде изключен от партията за агент-провокаторска дейност и да бъде разобличен чрез пресата”.Решението е публикувано в “Работническо дело”със заглавие: „За чистотата на партията”.
На 23 декември 1944 г. на свикано общо партийно събрание в Ивайловград, в отсъствието на Гемеджиев, след разглеждане на показанията му пред предишната власт в Ивайловград и Стара Загора през 1941 г., по-късните му показания пред Народната милиция, както и показанията на задържани бивши агенти пред Народния съд Околийският комитет на БРП(к) обратно на дотогавашната си позиция по въпроса, гласува неочаквана резолюция със следния текст:
“1. Околийският комитет на РП(к) е извършил политическа грешка, като се е поддал и съгласил да даде писмо до Областния комитет на партията, копие до ЦК за какво, че Гемеджиев е добър партиен работник.
2. Околийският комитет е погледнал много леко на въпроса за проверка на кадъра и въпреки известни подозрения, вследствие арестуването, пращането в лагера, бързото освобождаване на Гемеджиев, комитетът не е направил нищо да събере и уточни всички данни около държането му в полицията, а от тук и неправилното му отношение към арестуването му (след 9-ти септември 1944 г. – б. а.).
3. Осъжда изпращането на телеграми пред ЦК на партията в защита на Гемеджиев, което съзнателно или не, означава изразяване известно недоверие и съмнение в основателността на мерките взети по отношение на Коста Гемеджиев.”.
След едностранчиво, неточно и тенденциозно представяне на данните за държането и показанията на Гемеджиев при арестуването му през 1941 г. и без да са налице каквито и да са доказателства, присъстващите на събранието членове на Околийския комитет обявяват в резолюцията, че Костадин Гемеджиев “...е изменил на Партията и е станал секретен сътрудник (агент-провокатор) на полицията.”. На базата именно на тази, неотговаряща на истината квалификация на довчерашните му съратници и съидейници, в текста на резолюцията по-нататък е записано,че събранието решило: “Одобрява решението на ЦК и Областния комитет на БРП(к) като:
“1. Изключва Коста Гемеджиев заради неговата агент-провокаторска дейност из редовете на БРП (к);
2. Да бъде разобличен като такъв пред цялата партийна организация в Ивайловградска околия и пред населението на същата, като с това покаже как Партията наказва своите членове за предателската им дейност”.(Протокол от събранието не успяхме да открием, защото най-вероятно такъв не е бил изготвен– б. а.). Към споменатата по-горе публикация на решението в “Работническо дело” е добавен и следния редакционен коментар: „Това решение на Ивайловградските другари показва, че те виждат своите слабости и допуснати грешки и вземат мерки за прочистване на партията от случайни и чужди елементи”. Така, още в края на 1944 г. по ирония на съдбата, и въз основа на неотговарящите на истината квалификации на Околийския комитет на БРП(к) Костадин Гемеджиев попада сред числото на „случайните и чужди елементи.”.
В протокол № 3 от 25 декември 1944 г. на Околийския комитет на БРП(к) в Ивайловград като точка 3 от дневния ред е определен и „начина за провеждане на решението за изключването и разобличаването на Гемеджиев”, а именно: „да се отпечати и разпрати по всички партийни групи в околията резолюцията, взета от Общопартийното събрание относно Костадин Гемеджиев.”. Запазени са и протоколи от събрания на организациите на БРП(к) в с. Сив кладенец от 12 януари 1945 г. и в с. Бяла поляна от 15 януари 1945 г., в които е отразено, че след направените обяснения за арестуването на Костадин Гемеджиев е коментирано какво да бъде държането на партийните членове към завърналия се и изключен от партията Гемеджиев. В тях е записано: ”Всички партийци се изказаха, че той работи неуморимо дълги години в Партията, обаче за неговото провокаторство той следва да бъде изключен от Партията.”.
