Вечният спор природата или средата влияят върху интелекта се ожесточи още повече след откритието, че обкръжението ни би могло да промени експресията на ключови гени в мозъка, засягайки умствените ни способности..
Подобно откритие може и да не е изненада, като се има предвид, че редица гени влияят върху IQ-то ни, а стресиращите преживявания заключат и отключат определени гени в мозъка. И все пак откритите доказателства още повече разпалва дебата по темата какво означава да си умен.
Изследователи от университетската болница Шарите в Берлин анализирали характеристиките на серия гени сред група здрави възрастни и сравнили резултатите с тези от тестове за интелигентност и редица неврологични характеристики.
Учените се фокусирали върху няколко гена, свързани с онази част от мозъка, отговорна за задоволството и вземането на решения – ивичестото тяло или корпус стратиум.
Те открили силна връзка между епигенетичните промени в един определен ген и общия коефициент на интелигентност, което подсказва, че преживяванията ни не просто влияят на невронните връзки в мозъка, но и на функционирането на гените на базово ниво.
Епигенетиката се превръща във все по-дискутирана тема през последните години, тъй като ни позволява да разкрием пленителната връзка между функционирането на гените и промените в заобикалящата ни среда.
Например, в условия на силен стрес, като непрекъсната заплаха от насилие или недохранване, физиологичните промени в организма могат да повлияят на гените добавяйки или отстранявайки химични групи, които ефективно ги заключват или отключват.
Важи и обратното. Ако на децата често се засвидетелства привързаност и любов, например чрез прегръдки, това също би могло да промени експресията на гените им.
На свой ред подобни промени могат да повлияят на редица характеристики с огромна значимост– от функцията на имунната система до това колко печелите.
В този случай, учените открили, че ако генът DRD2 е заключен, резултатите на тестовете за интелигентност се влошават.
Генът обикновено е отговорен за изграждането на рецепторите за невротрансмитера допамин. Наследяването на мутирал или дефектен ген обикновено е лоша новина, защото води до редица неврологични и мускулни разстройства.
Но ако бъде модифициран в изолирани части от мозъка, като стратиума, ефектът му би бил по-слаб.
Учените открили по-нататъшни доказателства за тази потенциална връзка – тъканта в тази област от мозъка при лица с модифициран ген DRD2 не била толкова плътна, колкото при хората без подобна епигенитична промяна.
Макар промените да са видими, все още не се знае със сигурност на какво се дължат. Стресът в детството засяга когнитивните способности на по-късен етап, но до каква степен това се дължи на неврологични промени, и до каква на епигенетични си остава загадка.
Би било пресилено да се каже, че една определена епигенетична промяна може да ни обрече на богатство, болест или интелектуално превъзходство, но дребните модификации биха могли да доведат до дългосрочни последици.
За разлика от други околни влияния, епигенетичните промени в подходящата тъкан, хипотетично биха могли да се предадат и на бъдещите поколения.
Винаги са се водили спорове дали човешката интелигентност се наследява, повлиява се от начина, по който сме били възпитавани или е резултат от усилия и усърдие.
Темата е сложна, но с натрупването на доказателства, получаваме все по-ясна представа за това как мозъкът учи и решава проблеми.
Източник: sciencealert.com