Учени с удивление откриха в пасищата на Етиопия невероятен пример за междувидово сътрудничество. Етиопски вълци се разхождат сред стада от маймуни гелада, които се очаква да избягат от хищниците. Но изглежда, маймуните понасят присъствието на вълците и не се плашат от тях. Вълците, от друга страна, пренебрегват геладите като потенциална плячка, предпочитайки да останат в стадото, защото така хващат повече гризачи.

Тази странна връзка наподобява древното опитомяване на кучетата или котките от хората, твърдят някои изследователи.

Живей и остави другите да живеят

Маймуните гелада (Theropithecus gelada) напомнят много на бабуините. Тези примати живеят в малки семейства, но могат да образуват и огромни общности, състоящи се от стотици индивиди. Те живеят мирно дори в най-многобройни формации - сравнително рядко постижение в дивата природа на Африка.

Менюто на геладите се състои от 90% трева. По същество, те са единствените живи примати, които се изхранват почти изцяло с растителна храна.

Докато приматите в огромните си стада предъвкват трева в продължение на часове, умният (и застрашен) етиопски вълк (Canis Simensis) се смесва с геладите. Обикновено вълците потичват на зиг-заг около маймуните, когато усетят наблизо плячка, внимавайки да не стряскат стадото.

В новото проучване изследователите от колежа в Дартмут наблюдават динамиката между тези два вида. Те заключават, че етиопският вълк не се интересува от геладите като плячка, въпреки че без проблем ловуват млади овце и кози. Маймуните изглежда знаят това, тъй като не изглеждат уплашени от присъствието на хищниците.

Но защо?

Следвайки етиопските вълци в продължение на 17 дни, биолозите установяват, че тези индивиди, които ловуват гризачи в стадо гелада, успяват в 67% от случаите, в сравнение със само 25%, когато се разхождат сами.

Констатациите са докладвани в Journal of Mammalogy.

"За етиопските вълци близостта до геладите като тревопасни коменсали* може да е адаптивна стратегия за повишаване на успеха при храненето. Новата динамика, документирана тук, хвърля светлина върху екологичните обстоятелства, които допринасят за стабилността на смесените групи хищници и потенциална плячка", пишат авторите на новото проучване.

^{*Коменсализмът е междувидово партньорство, при което единият вид има полза, а другият вид реално не е засегнат, нито положително, нито отрицателно.}

Засега не е ясно защо ловът на вълците е по-успешен в стадото на геладите.

Възможно е енергичната паша на маймуните да кара гризачите да излизат от дупките си. Според друга хипотеза маймуните може да осигуряват прикритие на вълците, разсейвайки гризачите.

^{Етиопският вълк, наричан също като "ky kebero", което означава червен чакал, е един от най-редките и най-застрашени от всички представители на семейство Canidae. Кредит: Wikimedia Commons.}

Понякога може вълк да атакува бебе маймуна гелада. По време на един такъв случай другите маймуни в стадото бързо нападат вълка, принуждавайки го да пусне бебето. След като вълкът е пропъден и никога повече не е допуснат в стадото. Другите хищници изглежда много добре разбират тези взаимоотношения и ще се съпротивляват на изкушението да уловят лесно млада гелада в заради повече изгоди в дългосрочен план.

Изследователите предполагат, че етиопският вълк може да се присъединява и към общности от други видове, като говеда, за да лови повече гризачи. Възможно е и други видове хищници да правят нещо подобно.

Интересното е, че постепенната толерантност между двата вида е много подобна на процеса на опитомяване, извършен от хората за кучетата. Първите вълци са опитомени от хората преди около 40 000 - 11000 години, но как точно е станало това е неясно. Според една хипотеза, вълците са започнали да се навъртат около хората заради остатъците месо след всеки голям лов. Постепенно двата вида все повече свикват един с друг. По-късно вълците може би са помагали на хората при лова, укрепвайки връзката помежду им.

Може ли същото да се случи и в пасищата на Етиопия? Дали след няколко хиляди години геладите ще имат вълци за домашни любимци? Това би било доста впечатляващо, но малко вероятно. Маймуните изглежда не извличат полза от толерирането на вълците, а без двупосочен обмен на ползи между двата вида, опитомяването вероятно няма да се случи.

Нещо повече, етиопският вълк може да изчезне скоро, без да има достатъчно време за опитомяване. Според оценките на изследователите в дивата природа има само 450 възрастни етиопски вълци. Продължителната загуба на местообитания заради високопланинското земеделие представлява основната текуща заплаха за етиопския вълк.