Енергетиката продължава да е най-големият източник на серен диоксид във въздуха, който диша българинът. Тя генерира 92 на сто от вредните емисии. ТЕЦ-овете са и основен инкубатор на фини прахови частици. На тях се падат до 73 на сто от общото количество.
Това показват данните от т. нар. Зелена книга на Изпълнителната агенция по околна среда и МОСВ. Това е годишник за състоянието на околната среда в България за 2007 г., който предстои да бъде одобрен от парламента.
Някои от данните в него вече са остарели - например в ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" вече има сероочистващи инсталации. Според проектодоклада 30 на сто от азотния диоксид идва от ТЕЦ-овете, а 22 на сто - от сухопътния транспорт. Селското стопанство пък е причина за 71 на сто от емисиите на амоняк, а 28 % идват от третирането и депонирането на отпадъците. За цяла България, включително за София, най-голям проблем са фините прахови частици. Високите им нива крият здравен риск особено за чувствителните групи от населението - деца, хора с астматични заболявания и други.
Серният диоксид също крие рискове за здравето, но е проблем само за някои райони. Максимални средночасови концентрации са измерени в Гълъбово, Кърджали, Димитровград и Перник. В два от районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух - Югозападен и Южен Тракийски, са регистрирани превишения на нормите.
Основен източник на замърсяването са трите теца в енергиен комплекс "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица 3", който трови Димитровград. В Югозападния район основен източник на серен диоксид са ОЦК-Кърджали и ТЕЦ "Република".
В коктейла от вредни газове, които вдишваме, са оловото и кадмият.
В сравнение с предходните години продължава тенденцията към повишаване на средногодишната концентрация на оловни аерозоли в атмосферния въздух, сочат специалистите. Най-критично е положението в Кърджали в района на оловно-цинковия комбинат. Нормите на кадмий са превишени в Пловдив, Пирдоп, Кърджали и Долни Воден, Асеновградско. И тук основен източник на замърсяванията са металургичните предприятия.
Състоянието на въздуха се следи от Изпълнителната агенция по околна среда. Населените места, в които има проблеми, изготвят общински програми за подобряване на качеството на въздуха. От друга страна, всяко предприятие от тежката индустрия трябва да има комплексно разрешително
Това показват данните от т. нар. Зелена книга на Изпълнителната агенция по околна среда и МОСВ. Това е годишник за състоянието на околната среда в България за 2007 г., който предстои да бъде одобрен от парламента.
Някои от данните в него вече са остарели - например в ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" вече има сероочистващи инсталации. Според проектодоклада 30 на сто от азотния диоксид идва от ТЕЦ-овете, а 22 на сто - от сухопътния транспорт. Селското стопанство пък е причина за 71 на сто от емисиите на амоняк, а 28 % идват от третирането и депонирането на отпадъците. За цяла България, включително за София, най-голям проблем са фините прахови частици. Високите им нива крият здравен риск особено за чувствителните групи от населението - деца, хора с астматични заболявания и други.
Серният диоксид също крие рискове за здравето, но е проблем само за някои райони. Максимални средночасови концентрации са измерени в Гълъбово, Кърджали, Димитровград и Перник. В два от районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух - Югозападен и Южен Тракийски, са регистрирани превишения на нормите.
Основен източник на замърсяването са трите теца в енергиен комплекс "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица 3", който трови Димитровград. В Югозападния район основен източник на серен диоксид са ОЦК-Кърджали и ТЕЦ "Република".
В коктейла от вредни газове, които вдишваме, са оловото и кадмият.
В сравнение с предходните години продължава тенденцията към повишаване на средногодишната концентрация на оловни аерозоли в атмосферния въздух, сочат специалистите. Най-критично е положението в Кърджали в района на оловно-цинковия комбинат. Нормите на кадмий са превишени в Пловдив, Пирдоп, Кърджали и Долни Воден, Асеновградско. И тук основен източник на замърсяванията са металургичните предприятия.
Състоянието на въздуха се следи от Изпълнителната агенция по околна среда. Населените места, в които има проблеми, изготвят общински програми за подобряване на качеството на въздуха. От друга страна, всяко предприятие от тежката индустрия трябва да има комплексно разрешително
