Добре дошли в България, страната с най-бързо намаляващо население в света. В най-бедната държава в ЕС царят корупция и неравенство."
Това са заглавието и подзаглавието на статия във в."Айриш таймс", публикувана като част от проекта на изданието Rich Land, Poor Land за контрастите между заможните и бедните страни в ЕС, но съвпаднала със седмицата, в която премиерът Бойко Борисов заяви по повод убийството в Русе, че в чужбина срещу България били изговорени много хули и лъжи.
Даниел Маклафлин от "Айриш таймс" изрежда в статията си данни от статистиката на "Евростат", Националния статистически институт на България, Световната банка, МВФ, както и от класации с международен авторитет. Освен това той разговаря с Даниел Кадик от Фондация "Фридрих Науман" в София.
България е с най-ниската средна заплата в ЕС - 575 евро на месец, най-ниската минимална заплата от 260 евро и най-малката средна пенсия - 190 евро, изрежда авторът данните на "Евростат".
Докато в ЕС най-заможните 20% средно печелят 5.2 пъти повече от най-бедните 20%, в България тази разлика е 8 пъти и то без да броим недекларираното богатство.
Повече от 40% от българите са в риск от бедност и социално изключване, което е два пъти повече от същия показател в Германия
Икономиката расте с около 3.5% от БВП годишно, докато според Световната банка ръстът трябва да е поне 4% във всяка от следващите 25 години, за да догони България средното ниво на доходи и така да повече българи да усетят, че положението им се подобрява.
България е лидер в ЕС по корупция, която източва икономиката, кара чуждестранните инвеститори да стоят далеч от страната и помага да бъде държано населението в бедност. Това е най-корумпираната страна в ЕС според класацията на "Прозрачност без граници", където е поставена на 71-во място в компанията на Република Южна Африка и Вануату.
Също толкова тревожно е социологическо проучване на ЕС от миналата година, установило, че едва една четвърт от българите имат доверие на полицията, когато стане дума за оплакване от корупция, а в същото време полицаите и митничарите са посочени като бюджетните служители, най-склонни да взимат подкупи.
Оценки на Европейския парламент посочват, че корупцията струва на България около 15% от БВП всяка година. Подкупите са проникнали във всички сфери на живота - от манипулираните търгове, странните договори и рушветите в сделки за милиони евро до сумите, които обикновените граждани са принудени да дават, за да улеснят преминаването си през здравната и образователната системи и оплетената бюрокрация.
Всички тези незаконни плащания - големи и малки - захранват сивата икономика. Миналата година МВФ изчисли, че тя има равностойност на 29.6% от БВП, което е най-големият дял в ЕС.
Резултатът е цикъл на източване силите на страната, включващ избягване плащането на данъци и износ на капитали, намалени приходи за управлението, обществени услуги, които не отговарят на стандартите и безпределно усещане за несправедливост, страдания и недоверие към официалните лица и държавните институции.
Миналата година проучване на ЕС показа, че когато стане дума за това как се успява, два пъти повече българи са отговорили, че е по-важно "да познаваш правилните хора", отколкото да имаш добро образование.
Това усещане, че всичко е нагласено в интерес на хората с връзки и беднотията е завинаги, е отпечатано и върху българската демография - младите напускат страната, двойките имат по-малко деца и населението бързо се топи. Според ООН България, всъщност, е най-бързо обезлюдяващата се страна в света с прогноза сегашното население от около 7 млн. души да намалее до 5.4 млн. към 2050 г. и да падне до 3.9 млн. души в края на века. От пика с близо 9 милиона души население през 1989 г. България е изгубила почти 2 милиона души .
Статията за България е една от трите в проекта, включващи още репортаж от "супербогатата Германия" и анализ за неравенството в отделните части на Европейския съюз. От фактите, изброени в нея, се създава впечатление, че България е избрана именно като контрапункт на германския пример, а данните от "Евростат" след 11 години българско членство в ЕС са наречени "мрачно четиво".
Вероятно затова е разговаряно и с германеца Даниел Кадик, който с примери обяснява за ирландските читатели ситуацията в страната.
"Има три типа българска действителност", казва той. "Тук хората със средна заплата не живеят добре. Цените на храната, енергията и други неща са сравними с тези в Европа. После има една относително малобройна средна класа, изолирана в своя свят, работеща в стартъп компании или международни фирми и живееща в части на София, които са сравними с някои квартали на Берлин, например."
"И, накрая, има висша класа, напълно откъсната от всичко. Те карат много модни коли, имат частни клубове и много често се припокриват със сенчестия бизнес. Живял съм в Берлин и никога не съм виждал "Майбах". В София вече съм виждал поне три."
Текстът на Даниел Маклафлин, всъщност, започва с разказ как в чест на българското европредседателство в Националната художествена галерия са били изложени 62 бляскави предмета от преди хиляда години под заглавие "Златното руно. Походът на аргонавтите". "В колекцията имаше 16 артефакта, показвани за пръв път, след като са стояли в добре охраняваните хранилища на Фондация "Тракия" - творение на мултимилионера Васил Божков. Изложбата добави малко културен блясък към шестмесечното българско председателство и може би малко е излъскала сенчестата репутация на Божков", пише Маклафлин. Авторът описва Божков като "магнат, който вероятно се опитва чрез фондацията си да върне нещо на най-бедната и социално най-неравноправната страна в ЕС."
В текста се посочва и изострящият се проблем с недостиг на кадри. Най-високата смъртност в ЕС в комбинация с едни от най-ниските показатели за раждаемост в съюза и емигрирането на десетки хиляди всяка година оставят България с голям проблем как да финансира пенсиите и здравеопазването за едно застаряващо население. Не е изненада, пише Маклафлин, че десетки хиляди българи търсят работа всяка година предимно в Германия, Великобритания и Испания и така създават храничен недостиг на служители в здравеопазването, училищата и други големи сектори.
"Днес има места, където не можеш да намериш лекар в радиус от 50 км", допълва и Даниел Кадик. "В болницата трябва да си носиш тоалетна хартия и такива неща. Това е среда, в която много хора просто не искат повече да живеят."
Млади професионалисти тръгват за чужбина в търсене на по-високи заплати, по-добра работна среда и по-малко корупция, но има и мнозина българи, които дори не чакат да се дипломират, за да започнат да се оглеждат за възможности зад граница. Около 17 процента от гимназистите са заминали миналата година в чужди университети, а в същото време някои от най-добрите български висши училища се чудят как да запълнят стотици незаети места за новия семестър.
Искрица надежда е това, че онези, които решат да се завърнат, най-вероятно имат дом, който ги очаква. Около 84% от българите притежават жилищата си, докато в Германия този дял е 53%. "Всъщност, на хората просто им прехвърлили апартаментите, в които са живеели при рухването на комунизма и те са късметлии да ги притежават. В противен случай просто нямаше да могат да си позволят дом", обяснява Кадик.
"Мнозина българи - особено възрастните - разчитат на храна, отгледана на малка семейна нива някъде извън града. Тук семейните връзки са силни и има много размяна на дребни услуги и взаимопомощ. Но това е наложено и защото в страната няма добри услуги."
