Дупнишките бизнесмени Братя Галеви няма могат да се кандидатират за депутати, ако предложените от прокуратурата промени в Наказателния кодекс бъдат разгледани от сегашния парламент, пише в днешния си брой Монитор.
Представителите на държавното обвинение настояха вчера по време на дискусията за изготвянето на нов НК кандидатите за депутати, срещу които се водят досъдебни производства и разследвания, да нямат право да бъдат избирани. Така лицата, срещу които се водят каквито и да е наказателни производства, няма да могат да станат депутати, ако промените се приемат.

"В момента сме свидетели на примери, в които хора, преследвани от закона, си мислят, че могат да се скрият от правосъдието в парламента. Това е недопустимо", обясни вчера прокурорът от ВКП Петър Раймундов.

Освен това от прокуратурата предлагат в новата концепция да бъде включено и това задлъжнели бизнесмени с фалирали фирми да не могат да регистрират нови на свое име или да прехвърлят проверяваните компании на други лица.

Нови текстове да бъдат допълнени и за престъпления, касаещи сивата икономика, неплащането на социални осигуровки и кражби на имоти. Такива липсват в сега действащия Наказателен кодекс.

Държавното обвинение се застъпи и за многократно увеличение на наказателната глоба. Според магистратите не е редно административните наказания да бъдат в пъти по-високи от наказателните. Представителите на държавното обвинение обясниха, че в европейските страни е практика при налагането на лишаване от свобода осъдените да платят и големи наказателни глоби.

В чужбина най-ниският праг на наказателната глоба е поне 1000 евро, докато у нас в НК има и такива от 10 лева , обясниха още обвинители.

Задължително да бъде и повишаването на образователната квалификация на всички затворници, поискаха още родните обвинители. В същото време експертна група от правосъдното министерство начело с министър Тачева изложиха и своята концепция за изготвянето на новия НК.

Основното искане е за намаляване на присъдите и отпадане на доживотния затвор без право на замяна. Това се налагало, тъй като според експертите доживотната присъда е също толкова нехуманна колкото и смъртното наказание. Те допълниха тезата си с това, че по този начин престъпникът няма мотивация за превъзпитание.

От своя страна, от прокуратурата възразиха остро на исканията за намаляване на присъдите като цяло. Те обясниха, че много от престъпленията, които в юридическата практика се водят като леки, всъщност са много сериозни. Те дадоха като пример "прането на пари", "длъжностни престъпления", както и "контрабандата".