Доскоро България беше силно проевропейска. Но сега подкрепи Орбан, отхвърли Истанбулската конвенция, застана до Русия по казуса "Скрипал", усвои езика на "Европа на отечествата". И още, и още. За какво говори това?
Коментар от Даниел Смилов:
Последното проучване на Евробарометър сочи, че одобрението за ЕС е скочило сериозно - 62% от европейците заявяват, че ЕС е нещо добро, а 68% са убедени, че страната им е спечелила от членството си в Съюза. Това са най-високите резултати от 1983 година насам. Включително Обединеното кралство би гласувало днес за оставане в ЕС.
На този позитивен фон тенденцията в България е обратната - стойностите на одобрение са под-средните, въпреки че само допреди няколко години бяхме сред страните с най-висок еврооптимизъм. Днес 55% намират членството в ЕС за добро, а 60% смятат, че страната е спечелила от него. При евентуален референдум 59% биха гласували за оставане в Съюза. Да, това са ясни мнозинства, но през последните няколко години те определено са се “свили”.
На какво се дължи това разочарование, след като България и Източна Европа като цяло са сред най-големите печеливши от членството в ЕС? С оглед на обективните показатели, както българският БВП на глава от населението, така и доходите на българите наваксват изоставането от европейските и вече възлизат на около 50% от средното (при нива от 20-25% в началото на столетието). България е освен това сред най-големите нетни бенефициери в ЕС - с около 4% от БВП трансфери към страната на годишна база.
Отвличането на Европа
Смяната на настроенията е породена основно от промяната в политическото говорене. Тя е ясен резултат от “патриотизацията” и завоя към “консерватизъм” сред българските политици. Популистите твърдят, че следват народната воля, но всъщност често - както в случая - именно те я формират и променят. Когато всички основни партии възприемат определен начин на говорене, нагласите на хората логично се променят.
В древногръцката митология Европа е девойка, която Зевс отвлича в образа на бик. Днес у нас Европа също е на път да бъде отвлечена от едно „добиче", съставено от различни политически формации, които вкупом теглят в евроскептична посока. Всяка от тези формации е навлякла бичите кожи на “патриотизма” и “консерватизма”: те громят Брюксел и безчувствените евробюрократи, възпяват някаква неясна “Европа на отечествата”, в която всяка страна прави каквото си поиска, но най-вече не допуска мигранти, бежанци и Истанбулската конвенция. Героят на този отбор е Орбан, който твърдо се противопоставя на „меките" европейци.
В България надпреварата кой да бъде предницата и кой задницата на това политическо добиче се разпали миналата седмица. Волен Сидеров и Николай Бареков направиха заявка да оглавят консервативното движение, като се явят заедно на европейските избори. И двамата добре олицетворяват горепосочените евроскептични идеи. И двамата са закоравели борци срещу Брюксел. Много “консерватори” се обидиха на идеята точно Сидеров и Бареков да са предница на движението, тъй като в общите нагласи на хората на тази двойка повече ѝ отиват като че ли задните части.
По-интелектуално настроените “консерватори” - група от публични фигури, пребродили целия политически спектър в България и гравитиращи днес около ГЕРБ и спонсорирани от тях институти - се събраха тази седмица в бившия “Шератон”, за да обсъдят една по-възвишена и по-благородна визия за “Европа на отечествата”. Както Сидеров и Бареков, те също са подходящи кандидати за оглавяване на движението. А това означава, че в резултат от тази борба то може да се окаже с две глави (или съответно с две задници). В калкулациите на кандидатите за тези важни части трябва да бъдат добавени и останалите патриоти - НФСБ и ВМРО. Боричкането между патриотичните формации през последните дни може да бъде интерпретирано и като предизборно наместване под бичата кожа.
Докато спорът за двата края на движението все още не е стигнал до окончателно решение, основният въпрос е за средната част - тази, която привлича големите маси хора. Туловището на българското консервативно добиче е съставено от двете ни основни партии - ГЕРБ и БСП. Корнелия Нинова отдавна взе консервативен завой и се въоръжи с антиевропейска реторика (руско производство). Борисов е по-късен адепт на консервативния дискурс и все още не е съвсем ясно дали е консерватор или либерал. Обичайно за него е, че винаги се опитва да “балансира”. Проблемът обаче е, че вече балансира само между “консерватори”.
Причините за промяната
Доскоро в България всички основни партии бяха силно проевропейски. Как стана така, че само в рамките на последната година България подкрепи Орбан, отхвърли Истанбулската конвенция, застана до Русия по казуса “Скрипал” и заговори на езика на “Европа на отечествата”? Завоят е толкова радикален, че мнозина започнаха да го обясняват с ефектите от “хибридна атака” на Русия. Основания за подобна параноична теза има - руското медийно и немедийно влияние в България е наистина сериозно. Сигурно и някои от кандидатите за глава на “консервативното” движение са попаднали под него. Но макар да е ясно, че Русия има интерес от самомаргинализация на България в ЕС и от противоречия между европейските държави, обръщането на основните политически сили в страната не може да е породено само от външна намеса. Причините са най-вече домашни, вътрешни - част от тях са си чисто български, други са източноевропейски. Но за да може да възникне и да се наложи ефективна проевропейска политическа сила, тези причини трябва да бъдат осъзнати. Ето ги:
1. Нарасналото самочувствие на Източна Европа
Консервативният обрат ала Орбан е резултат и от успехите на региона. Полша вече е развита държава, другите се движат след нея. След десетилетие и при добра политика България ще бъде там, където днес е Полша. Тези успехи карат региона да се чувства горд от постигнатото - и да желае неговият глас да се чува повече. Това ново самочувствие е важна част от настроенията, които популистите използват. Борбата срещу “диктата на Брюксел” резонира с желанието за признание на източноевропейския успех. Една проевропейска партия трябва да отчита тези настроения и да ги “впрегне” в собствена визия за ЕС;
2. Неравното разпределение на благата
Благата от членството в ЕС не са разпределени равномерно. В България има региони, които вече са достигнали средното ниво в ЕС. Но има и такива, които са най-бедните в Съюза. Тъй като бедността продължава да бъде проблем за България, антиевропейската реторика успешно мобилизира тези настроения и превръща ЕС в причина за проблемите;
3. Страхът на един корумпиран истаблишмънт от външен мониторинг и надзор
Това е тема, която е специфична за България. Една захваната държава не може лесно да допусне мониторинг и контрол над интимните си дела - да речем, какво става в банките. Затова въпреки заявките, че ще кандидатстваме за чакалнята на еврозоната, продължаваме да си влачим краката с надеждата външният поглед да ни се размине. Разпалването на антиевропейски, суверенистки настроения обслужва горещото желание на един окопал се елит да не се раздели с привилегиите си.
За да не останем в аварийната лента на Европа
През последните десетина години ГЕРБ изпълняваше ролята на проевропейски мотор на България. Но днес този мотор се задавя и произвежда все по-сериозни количества “консервативен” шум и пушек. А когато моторът не работи, гореописаното евроскептично добиче започва да тегли колата.
За да не останем в аварийната лента на Европа, имаме нужда от силна проевропейска формация, която да се стреми да удържа България в центъра на европейската интеграция. За целта хората, които вярват в този идеал - а те все още са мнозинство, трябва да отчитат и възторзите, и притесненията, които мотивират “консервативния” обрат. Интеграцията не пречи на стремежа за признаване на източноевропейските успехи, нито пък възпрепятства по-справедливо разпределение на позитивите от членството в ЕС. Крайно време е например да се въведе необлагаем минимум към плоския данък, за да не се натоварват прекомерно най-бедните слоеве в страната. България вече може да си позволи и много по-хуманно отношение към хората с увреждания, към болните и т.н. Ясно е също така, че държавата трябва да е сериозно ангажирана с подкрепата за българския език и култура, с подпомагане на културните ни институти.
В този смисъл една проевропейска партия трябва да възприеме насърчаването на националната култура и справедливото разпределение на благата като свои основни политики. Дотук проевропейските сили се концентрират основно върху антикорупционна реторика и борба срещу хибридната опасност. Това са важни приоритети, да, но докато не се обърне внимание и на другите два, в България наистина може да се стигне до отвличане на Европа.
