Докато ЕС се чуди как да реши въпроса единно, отделни страни-членки вече залагат в проектобюджетите си за 2019 година новия хай-тек данък

До края на годината Европейският съюз трябва да вземе единно решение дали да наложи данък за големите технологични компании от САЩ и какъв да бъде той. Може би Еврокомисията ще се откаже от идеята си да облага и продажбите на потребителски данни, както планираше по-рано.

Така или иначе темата започна да става гореща отново през последните месеци, тъй като страните-членки вече подготвят бюджетите си за следващата година и в тях предвиждат и облагането на ИТ гигантите от САЩ.

През март тази година ЕС постави въпроса за облагането с данък на приходите на големите високотехнологични компании от САЩ. Причината е, че въпросните фирми си осигуряват значителни постъпления от европейските потребители чрез предлаганите от тях изцяло виртуални услуги, а действащото в ЕС законодателство не е разработено за облагане на виртуални бизнеси.

Сега австрийското председателство на ЕС настоява държавите-членки да се споразумеят за всеобщо решение за блока. През септември председателството даже разработи проектодокумент за данъка, който да послужи като основа за бъдещото окончателно фискално решение.

Съществува широко съгласие между евро-законотворците, че данъчните правила трябва да бъдат променени, така че компании като Apple, Google и Facebook – които могат да имат малко или никакво физическо присъствие в дадена държава – да плащат справедливо своя дял.

Страни от ЕС вече въвеждат хай-тек данък

Докато ЕС се чуди как да реши въпроса единно, отделни страни-членки вече започват да залагат в проектобюджетите си за 2019 година новия хай-тек данък. Преди дни Франция обяви, че планира такъв налог в националното си законодателство. Испания пък съобщи, че предвижда 3% данък върху приходите от онлайн рекламите, продажбите на потребителски данни и онлайн платформите.

Германският финансов министър Олаф Шолц заяви в интервю преди дни, че подкрепя „глобален минимален фискален режим за мултинационалните компании”, тоест Европа да наложи данък, особено върху американските технологични гиганти. „Нуждаем се от минимална данъчна ставка, валидна в световен мащаб, от която нито една държава не може да излезе”, заяви Шолц, социалдемократ в коалиционното правителство на Ангела Меркел.

През март и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви, че работи по глобално решение на проблема. Резултат от това усилие все още няма.

Какво да се облага и защо

Има обаче доста разногласия как да се организира новият данък. Предложението на ЕК е да се въведе налог от 3% за фирмите с общ годишен оборот от 750 млн. евро и годишен приход в рамките на ЕС от най-малко 50 млн. евро. Испания вече е дефинирала данъка по подобен начин.

Но докато редица държави-членки подкрепят идеята, като Франция, Великобритания, Белгия и Испания, то други като Ирландия и Люксембург остават яростни опоненти.

Водещият противник на идеята Ирландия казва, че все по-голям брой държави имат проблем с данъка, включително и това, че може неволно да попречат на европейските дигитални компании.

Има опасения за това какви последици могат да произтекат от подобен налог точно в настоящия момент, на фона на потенциалната пълна търговска война между ЕС и САЩ.

Германия едновременно подкрепя идеята и се бои от нея. Берлин се безпокои, че в този данъчен ход Вашингтон може да припознае атака срещу корпоративните гиганти на Силициевата долина, а това на свой ред може да застраши износа на автомобили от Германия за САЩ.

Според Ройтерс, документът, изготвен от австрийското председателство, призовава скоро да бъде постигнато общоевропейско споразумение. Председателството ще настоява за „единен подход” въз основа на предложението на Комисията.

Документът също така отбеляза, че решението на някои от държавите-членки да включат подобен налог в оформяните в момента собствени си данъчни планове може да навреди на общия пазар на ЕС.

В търсене на единодушие

За да се постигне единодушие, може би ще се обсъди вариант, стесняващ фокуса на данъка. Предполага се, че може да отпадне предложението на ЕК да се облагат сделките с продажба на потребителски данни. По този начин – а така предвижда и предложението на австрийското председателство – данък би се налагал само за онлайн рекламите и за дигиталните борси. Навярно ще се запази заложеният досега критерий – да се прилага за компании с глобален годишни приходи над 750 милиона евро в световен мащаб и 50 милиона евро в ЕС.

Стари мерки за нови бизнеси

В момента действащите данъчни норми е ЕС са разработени за мултинационални компании, които работят с реални активи и реални дейности в различни страни. Но американските технологични гиганти боравят вече изцяло виртуално. Техните услуги се използват чрез компютърни приложения, смартфони и таблети, бидейки управлявани от сървъри отвъд океана, тоест те са неуловими за данъчното законодателство на ЕС.

Цифровите платформи „влошават проблем, който познаваме добре от глобализацията и който се опитваме да предотвратим – прехвърлянето на печалбите към фискално полезни региони”, каза немският министър Шолц. „Необходими са ни координирани механизми, които предотвратяват изместването на приходите към данъчните убежища”, каза той.