Екологичното сдружение "За Земята – достъп до правосъдие" обжалва днес решението на Административния съд в Пловдив, че мерките за намаляване на замърсяването на въздуха в града са работа само на общинската администрация и местните жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват.
От сдружението подчертават, че според съда програмите за по-чист въздух са "вътрешноведомствен акт, който създава права и задължения само за администрацията и не накърнява интересите на жителите на Пловдив".
Преди това от сдружението обжалваха и програмата за качеството на въздуха в общината, приета в началото на август. Документът е със срок на действие до 2023 г., но според тях не отговаря на условието превишенията на нормите да се преустановят възможно най-бързо, както изисква правото на Европейския съюз.
"Българският съд прилага критерии за наличие на правен интерес, който е изключително рестриктивен и не взема предвид спецификите на екологичните права", обяснява Регина Стоилова, адвокат на "За Земята".
От сдружението подчертават, че са готови да отправят запитване и до Съда на Европейския съюз, ако това се наложи.
Екосдружението допълва, че липсват конкретни срокове с индикатори за подобрение на въздуха както в "Програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на община Пловдив", така и в "План за действие към същата за периода 2018 до 2023 г."
През април тази година от организацията AirBG.Info, която разпространява евтини измервателни устройства за състоянието на въздуха в цялата страна, обяви, че за последната зима Пловдив е рекордьор сред големите градове в България по дни с мръсен въздух. Там от 160 дни на активен отоплителен период - от края на октомври 2017 г. до края на март 2018 г. - превишаване на максимално допустимите стойности са измерени в 86 денонощия, или повече от половината време (54%).
Мръсният въздух на Пловдив циркулира из българските съдилища от доста години. През февруари тази година делото от 2011 год. за мръсния въздух на Пловдив бе спряно, за да чака произнасянето на Съда на Европейския съюз, а след това и двете върховни съдилища да излязат със съвместно тълкувателно постановление. Това стана с определение на Върховния касационен съд (ВКС). Делото стигна до ВКС 7 години след завеждането на колективния иск, заради масови отводи на съдиите в Пловдив и изпращането му в Окръжния съд в Смолян, а след в Апелативния съд във Велико Търново. Това пише Lex.bg. ВКС и ВАС бяха сезирани с тях от Висшия адвокатски съвет и започнаха разглеждането им, но още преди да излязат с тълкувателно решение, Административният съд във Варна се обърна със сходно преюдициално запитване към съда в Люксембург. Тогава върховните съдии решиха да спрат тълкувателното дело, докато не излезе решението на Съда на ЕС.
