Привлекателните жени нямат по-високи нива полови хормони, разкрива ново проучване.
Това е голям удар за една доста популярна теория.
Макар че физическата привлекателност е нещо често срещано и добре познато в ежедневието ни, все още е сравнително слабо проучено. Звучи изненадващо, но едва сега започваме да разбираме какво прави някои хора привлекателни. Например, много изследователи предполагат, че оценката на човешката привлекателност е главно психологическа адаптация за идентифициране на висококачествени партньори. Друга популярна хипотеза е, че плодовитостта, свързана с високите нива на хормоните естрадиол и/или прогестерон, е особено важен аспект на оценката на жената като партньор. Ето защо има логика да се приеме, че по-привлекателните жени ще имат по-високи нива на тези хормони.
Но това не е така, според едно ново проучване, публикувано в списание Psychoneuroendocrinology.
"През последните няколко десетилетия е извършена огромна работа в опит да се разбере защо мъжете намират определени типове лица или определени форми на тялото за особено привлекателни", коментира за PsyPost авторът на изследването Бенедикт Джоунс (Benedict Jones) от Университета в Глазгоу и Face Research Lab.
"Съществува популярна теория, че привлекателните лица и фигури на тялото на жените са показатели за нивото на хормоните им. Идеята е, че жените с определени хормонални профили (сравнително високи нива на естрадиол и прогестерон) е по-малко вероятно да имат затруднения при зачеването и следователно биха били желани партньори".
Но Джоунс и колегите му не са напълно убедени в тази теория, така че решават да я проверят.
"Въпреки че тази противоречива идея е фундаментална предпоставка за голяма част от работата по предпочитанията на хората, доказателствата за нея не ни изглеждаха много убедителни и се основаваха на малък брой изследвания, които като цяло имаха много малки размери на извадките. Така че се опитахме да възпроизведем тези предполагаеми връзки между нивата на хормоните и привлекателността на лицето, както и между нивата на хормоните и формата на тялото в много по-голяма извадка ", обяснява Джоунс.
Те събират 249 жени (средна възраст 21 години), от които вземат проби от слюнката и стандартизирани снимки на лицето. В слюнката са измерени нивата на хормоните, а снимките са използвани за оценка на тяхната привлекателност. Направени са и няколко измервания на телесните им мерки, а отделна група доброволци са използвани за оценка на привлекателността на лицата.
Резултатите показват, че по-високите нива на естрадиол и прогестерон не са свързани нито с нивата на привлекателност на лицето, нито с съотношението талия/ханш (WHR). Всъщност, по-високите нива на естрадиола се свързват с по-високи съотношения WHR, което е точно обратното на теорията.
Жените с по-ниски съотношения между талията и ханш имат по-високи нива на прогестерон, но връзката е слаба.
Констатациите противоречат на "предположението, че привлекателността на жените е тясно свързана с техните хормонални нива", заяви Джоунс.
"Въпреки че данните ни противоречат на тази популярна идея, все още не разбираме защо някои лица се считат за по-привлекателни от други. Някои резултати от текущата ни работа намекват, че вместо да отразява основните физически качества на човека, привлекателността може да бъде по-скоро страничен продукт за това колко лесно можем да обработим лицата", заключи Джоунс.
