Делът на българите, които изпитват затруднения при връщането на заемите в срок, се увеличава. Това сочат данните на фирми за събиране на вземания.

Какъв е профилът на съвременният длъжник и как да преценим кой кредит е по джоба ни? – Отговорите на тези въпроси потърси Георги Георгиев в рубриката „На твоя страна”.

През първата половина на годината - просрочените задължения към банките и телекомите растат. По-малко обаче са некоректните платци с бързи кредити, лизинги и дългове за вода, ток и парно.

За първи път този септември ипотечните кредити надхвърлиха 10 млрд. лв. и достигнаха рекордните 10,2 млрд. лева, показват данните на БНБ. Ръст има и при потребителските заеми.

Потребителите попадат в редица капани, които правят трудно обслужването на кредитите им. Те са свързани най-вече с прекалено големите размери на взиманите заеми и с прибягването до бързи кредити. До трудности с плащането в срок все повече се стига и при покриване на вноските по кредитната ни карта.

Най-сериозен обаче е рискът при ипотечните кредити. За да покрият 100% от новозакупеното си жилище, много хора теглят жилищен и потребителски заем едновременно. В момента в София средният потребителски кредит е 17 000 лева, а в по-малките градове – между 9 000 и 12 000. За жилище средният заем в София е 120 000 лв., а в провинцията – между 50 000 и 90 000.