Те работят без трудови договори. Понякога не взимат нито стотинка. Много българи, търсещи препитание по строежите в Германия, са се превърнали в "роби", пише "Франкфуртер Рундшау" в репортаж от Ханау.

"Не съм си и представял, че може да ми се случи подобно нещо", разказва Петко Т.* със сълзи в очите. 48-годишният българин се труди по строежите в Германия, но от три месеца не е получавал заплата. Пред репортер на "Франкфуртер Рундшау" той споделя, че посредническата фирма в България, която е уредила заминаването му, го уверявала, че в Германия няма да има никакви проблеми. Случило се обаче точно обратното: още от самото начало започнали да му дават по-малко пари от договореното, а през последните четири седмици не бил получил нито цент. Той започнал да взима заеми от колегите си, тъй като нямал пари дори за храна. 

Петко Т. е само един от многото българи, станали жертва на експлоатация, пише изданието по-нататък. За целта е създадена една напълно непрозрачна система от фирми, посредници и задкулисни играчи, които печелят добре, но пък не желаят да носят никаква отговорност.

Да се върнеш в България без пукната пара

Екип на "Франкфуртер Рундшау" е посетил един от строителните обекти в Ханау, където е работил и Петко Т.. С тях е бил и представител на проекта "Честна мобилност" ("Faire Mobilität"), в рамките на който се оказва правна помощ на източноевропейците, работещи в Германия. Журналистите разговаряли с работници и представители на фирмите-подизпълнители. И установили, че е създадена система за трудова експлоатация, насърчаваща труда на черно и трафика на хора. Тази система постоянно получава нови попълнения - мястото на всеки един от тези "нови роби", които се връщат в родината си, се заема незабавно от друг.

От април до края на август 2018 на строителния обект в Ханау са се трудили 18 българи. Той е отличен пример за случващото се по строителните площадки в Германия, казва Иван Иванов от проекта "Честна мобилност". "Работниците идват и си заминават, понякога почти с празни ръце, понякога с някакви дребни суми. Те дори не знаят коя фирма отговаря за тях. Изградена е система от посредници, а фирмите-изпълнителки обикновено си имат подставени лица. Цари пълен хаос", казва Иванов пред "Франкфуртер Рундшау".  

Пред изданието Петко Т. разказал, че е работил 30 години по строителни обекти в България - последно срещу 2 евро на час. В Германия е пристигнал заедно с още петима други българи. Самият той ги бил убедил да заминат на гурбет. Посредническата фирма им била обещала трудови договори и добро заплащане.

Първата им спирка била в Магдебург - там ги посрещнал Георги Д., който поел групата. Изведнъж се оказало, че новодошлите трябвало да си извадят т.нар. гевербешайн. Документ, който им позволява да извършват самостоятелна дейност. Петко Т. и други трима от групата отказали, а посредникът ги уверил, че нямало проблем - по някакъв начин щели да им уредят документите. След три седмици първите трима работници се върнали в България. Усетили, че нещо не е наред. Петко Т. обаче решил да остане, защото не искал да се връща у дома без никакви спечелени пари.

Те не са запознати с правата си

Изваждането на т.нар. гевербешайн означава, че много от рисковете и отговорностите се прехвърлят върху самия работник, който на практика става самонаето лице. А с това той губи правото на минимално почасово заплащане на своя труд и някои от трудовите си права. Освен това самонаетото лице само трябва да заделя пари за социални и здравни осигуровки, за данъци, както и да прави отчисления към работодателската осигурителна каса. "За съжаление това е една порочна практика, която е много разпространена в строителния бранш - включително защото много от надничарите не правят разлика между самостоятелна дейност и работа на трудов договор", казва Иван Иванов.

Той е изчислил, че деветима от българите, работили на строителния обект в Ханау, посетен от журналистите, е трябвало да получат за положения от тях труд общо 40 000 евро бруто - въз основа на минималната почасова ставка в строителния бранш, която възлиза на 14,90 евро. Вместо това обаче те са получили общо 10 000 евро - платени на ръка. 

За засегнатите e трудно да си търсят правата от България, казва Иван Иванов. Според него пътят е следният: излъганите работници трябва да подадат жалби в Германия, да си наемат адвокати и да подадат молби за правна помощ. Ако вече са напуснали страната, те трябва да пътуват до Германия за съдебните заседания.