Над един милион български граждани в активна възраст обмислят да емигрират в чужбина, като голяма част от тях са хора с доходи, които са по-ниски от средната работна заплата. При вече емигрирали 1.5 милиона става така ,че всяко трето българско дете се ражда зад границите на страната. Това каза Ивайло Калфин, бивш социален министър и член на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения.
Той се позова на данни от национално представително социологическо проучване "Трудова миграция", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт" от агенция "Сова Харис" в периода от първи до осми септември 2018 година. Проучването обхваща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
Средният профил на обмислящия да излезе в чужбина е мъж, който живее в областен град, основно е със средно образование и търси работа не за цял живот, а за около пет години. Нагласите не са за дълготрайна емиграция, каза Калфин, но допълни, че ако средно в ЕС половината от заминаващите в друга страна, се връщат, то у нас половината от завърналите се, искат отново да заминат. Основните мотиви за емиграция са заплатите.
Хората искат и сигурност в социалната система, те търсят в чужбина добри социални услуги, условия за отглеждане на деца и добро здравеопазване.
Средните заплати в България растат, но се задълбочават различията в обществото - в някои сектори средната заплата действително расте и то много бързо, но в други е много ниска. Голяма група работещи български граждани остават на много ниско заплащане и те основно формират този над милион желаещите да емигрират в чужбина, допълни Калфин.
Д-р Хелене Кортлендер, директор на Бюрото на фондация "Фридрих Еберт" в София посочи, че една от основните причини за миграцията е заплащането. Исканията на хората, формулирани по време на проучването на фондацията и на института, съвсем не са реалистични, каза Кортлендер. Те показват, че за заплата между 2 и 3 хиляди лева, 80 -90 процента от хората, които обмислят да емигрират, биха останали в страната. По думите й това отговаря на заплащането, достатъчно за живот - 2100 лева. Това са средствата, с които човек може да си позволи да се храни, да плаща за жилището си, да плаща за облекло, образование и да отделя малък резерв за спешни случаи.
