Едно от най-хубавите събития в Хасковски регион в Деня на християнското семейство от 18 години насам е в Харманли. По инициатива на местния Демократичен съюз на жените и през тази година на 21-ви ноември двойките, които отбелязват през 2018 година половин век в семейното лоно, се събраха за вдигнат заедно отново празнична наздравица.
По традиция златните сватби започнаха с водосвет, който отслужи архиерейският наместник отец Живко Петров.
Като на всяка сватба имаше и подаръци-бутилка вино и сет чаши от депутатите Виолета Желева и Никола Динков за двойките, а голяма празнична торта за всички донесе почетният председател на Съюза Емилия Масларова. Със стихотворение от Бургас пристигна в Харманли, за да поздрави празнуващите 6-годишната Меглена Господинова.
Сред сватбарите юбиляри една от най-усмихнатите двойки са Елена и Нокола Николови. 2018 година е много важна за тях. Не само заради златния юбилей в съвместния им живот, но и заради голямото щастие, което са преживели с внучката си Никол-нейната сватба. „Тя е бабиното момиче, отгледали сме я от малка, защото родителите й заминаха на гурбет. И когато тя реши да сключи брак изпитах, не по-малко щастие, даже двойно по-голямо от това, което изпитвах за своята сватба преди 50 години“, разказва с гордост баба й Елена докато вади от чантата снимки на младоженците. Никол живяла с приятеля си, вече нейни съпруг Георги, четири години преди да стане булка, но двамата решили да изчакат с подписването и да сключат брак в годината на златната сватба на баба и дядо й.
А за своето запознанство Елена и Никола казват, че понякога щастието е като птици-идва и каца на рамото ти, ако искаш да е твое просто не трябва да се маеш и чудиш. Така се получило при тях-запознали се на 29-ти януари през 1968 година, на 2-ри февруари Елена пристанала на Никола, през март подписали, през май вдигнали сватбата. Било любов от пръв поглед, Елена била много впечатлена от обноските на Никола, от приятната обстановка в семейството му, на което той я представил веднага след запознанството си. „Търпение, подкрепа и много работа, за да няма време за кавги и глупости. Животът трябва да се живее с размах“, казва двойката. Елена и до днес е много дейна жена и продължава да работи по 12 часа на ден в семейния бизнес.
Мъжът трябва да се вслушва повече в жена си и да осъзнава с благодарност грижите, които тя полага за отглеждането и възпитанието на децата. Ако мъжът е безстрашен войн, то жената е командирът в семейството. Това пък е съветът на рейнджъра от Камбоджа Делю Делев. Със съпругата си Славка днес също вдигнаха тежки чаши за да се поздравят за празника и половинвековния си брачен живот.
Един от най-тежките моменти за военния бил точно покрай решението за мисията в Камбоджа през 80-те години. Когато разказва за преживяното там, макар и мъж планина, Делю все още не успява да сдържи сълзите си. „Най-страшно беше на нощните караули-непрекъснато бяхме под обстрел. Тогава все съпругата ми беше пред лицето, все за нея мислех и се молех заради нея да оцелея“, разказва Делю. Въпреки че била против да замине на мисията, когато разбрала, че мъжът й няма да отстъпи от решението си, Славка го подкрепила и му обещала, че каквото й да се случи ще го чака.
Един от най-тежките моменти за нея бил, когато изпращала мажа си на летището. Самолетът, с който излитал, се засякъл с друг самолет, който връщал ковчези с убити войници в мисия. Изживяла още веднъж този ужас, когато посрещали българските войници. Всички слезли, само нейния Делю го нямало. Помислих си, че може да е решил да остане в Камбоджа и тогава краката ми се подкосиха. В този момент обаче мъжът ми се появи и усетих такова щастие, сякаш животът ни започва отначало, разказва Славка.
И днес, след 50 години брак, двамата са категорични, че чувствата не трябва да се крият, когато хората се обичат, трябва да се ги изразяват в точния миг.
Красимира Славова
