Досега учените не знаеха със сигурност откъде идват повечето неща около нас. Силициевият диоксид (SiO2) е почти най-изобилното нещо тук, на външната обвивка на Земята. Той съставлява по-голямата част от земната кора - около 60%, според НАСА. Той е най-същественият компонент в пясъка на плажа, в пръстта и в глината. Той съставлява по-голямата част от пясъчника и кварца и е критична съставка във фелдшпата (масово разпространен вид скала). В гранита има много силициев диоксид. Хората го смесват, за да забъркат цимент и го разтопяват, за да получат стъкло. Това е също и една от най-често срещаните молекули във Вселената. И доскоро учените имаха някои добри теории за това, откъде идва, но не бяха сигурни.
Сега изследователи от НАСА установяват, че всичкият силициев диоксид около нас се е родил в избухващи супернови от вида "AGB" - технически термин за звезди, които повече или по-малко приличат на нашето слънце.
Екип от изследователи на НАСА публикува доклад в "Месечни известия на Кралското астрономическо общество" с резултатите от наблюденията на два облака от материя, останали след AGB супернови: Касиопея А и G54.1 + 0.3.
Астрономите изследват химическия състав на отдалечени неща чрез внимателно анализиране на дължините на вълните на светлината, излъчвана от тези обекти. Водата предизвиква определен модел дължини на вълните. Златото - друг. И силицият - друг.
Но светлината от Касиопея А не съвпадала напълно с очаквания модел за зърна от силициев диоксид (пясък, по същество), плаващи в космоса. Ръководителят на изследването Джонг Роу, астроном в Института SETI в Маунтин Вю, Калифорния, разказва как разбрали какво причинява несъответствието. Съществуващите модели предполагат, че пространствено свързаните силициеви зърна ще бъдат сфери и ще предизвикат дължина на вълната, свързана с облак от малки сфери. Но когато построили нов модел, в който зърната са по-близки до формата на малки топки за американски футбол, получили съвпадение с дължината на вълните, пристигащи от Касиопея А.
Втората супернова - G54.1 + 0.3, излъчвала по същия модел, установили изследователите.
Изследователите все още не знаят точно защо зърната силициев диоксид са с форма на топка за американски футбол или как точно са се образували. Но те знаят, че са се появявили по време на изхвърлянето на гореща материя при избухването на суперновата, въз основа на разположението им в получения облак. И чистото количество SiO2 в тези остатъци предполага, че когато звезди като нашето слънце умрат, те колективно произвеждат голямата част, ако не и всичката, силициева маса във Вселената.