"Украйна от лятото съобщава, че има намерение да изгради своя военна база в Азовско море. Вероятно движението на тези два военни кораби е свързано с идеята за изграждане на такава база, но, за да се стигне дотам, трябва да се мине през този пролив при Керч, който сега се контролира от Русия след анексията на Крим. За Русия това е част от нейните териториални води и тя има основание да упражнява контрол." Това каза за предаването „12+3“ по програма "Хоризонт" на БНР преподавателят по международни отношения професор Динко Динков.

„Не можеше да се очаква и друго, Русия действа решително. Тя няма да допусне да се възприема като колебаеща се по отношение на Крим и затова бяха задържани тези два украински кораба,“ коментира той.

Съдържанието на съвременните международни отношения се определя от съперничество между трите суперсили – САЩ, Китай и Русия, а Украйна се е превърнала в място за сблъсък между интересите на Русия и САЩ, смята проф. Динков.

„В този случай Украйна напомня за своите проблеми в отношенията с Русия в един конкретен момент - предстои среща на Г-20 в Аржентина, където се очаква среща между руския и американския президент. Струва ми се, че Украйна в този контекст избра този момент за изостряне на конфликта между нея и Русия. Разбира се, има и сериозни очаквания от Украйна да получи по-широка международна подкрепа за нейните позиции в спора с Русия,“ заяви експертът.

Проф. Динков заяви, че не е сигурен, че НАТО ще рискува и ще изостри в нова степен отношенията си с Русия.

„Да, НАТО ще осигури в някаква степен доставка на някои военни средства за Украйна, но те в никакъв случай няма да бъдат достатъчни, за да дадат самочувствие на Украйна да тръгва на открит конфликт с Русия. Съотношението на силите в черноморския район и Азовско море между Русия и Украйна е такова, че за Украйна няма никакви шансове. Украйна има около 66 военни плавателни съда, а Русия – над 2800,“ обобщи ситуацията преподавателят по международни отношения.

"През март се очакват президентски избори в Украйна, а в момента позициите на Порошенко не са толкова добри. Въвеждането на военно положение би му позволило „да набере някакъв допълнителен актив и да излезе на изборите от по-благоприятни позиции, но в това има много рискове“. Невъзможно е да се наложи резолюция на Съвета за сигурност на ООН срещу интересите на една постоянна членка на Съвета, защото тя има право на вето", коментира ученият, според когото със свикването му е бил търсен „пропаганден ефект“.

Напрежението в Черноморския регион може да се отрази на България „много сериозно“, предупреди той и изрази надежда нещата да се тушират.

„Черноморският район е важен геополитически район, в който се преплитат, кръстосват, сблъскват много интереси и всичко това е много тревожно за България,“ предупреди проф. Динко Динков.