Всички планети в Слънчевата система имат свое очарование, но малко са толкова величествени и емблематични като Сатурн и пръстените му. Но подобно на много други неща в природата, пръстените също не са вечни – планетарни учени откриха, че те изчезват с удивително бързо темпо.

Бързо по космически представи. Пръстените вероятно ще се разпаднат след 100 милиона години.

Откритието е направено след наблюдения на сондите Вояджър 1 и 2, които прелетяха покрай Сатурн по пътя си отвъд Слънчевата система, през ноември 1980 и август 1981.

В комбинация с наблюденията от Касини върху материала от пръстените, падащ върху планетата, това позволило на астрономите да изчислят с каква скорост се разпадат пръстените.

Оказала се максималната възможна скорост, предсказана от Вояджър.

Учените изчислили, че количеството водни продукти, които пръстените губят, може да напълни басейн с олимпийски размери за половин час. С това темпо, на пръстените им остават не повече от 100 милиона години - сравнително кратък период, като се има предвид възрастта на Сатурн от 4 милиарда години.

Признаци за необичайния дъжд били наблюдавани от сондите Вояджър.

Те засекли странни промени в йоносферата на Сатурн, вариации в плътността на самите пръстени и три тъмни кръга около северното полукълбо на планетата.

Първоначално се смятало, че тези явления нямат връзка. Но през 1986 изследване стигнало до извода, че тъмните кръгове се дължат на ледени частици от пръстените на Сатурн, заредени от слънцето или плазмените полета и попаднали сред линиите на магнитното поле на планетата.

Когато влязат в контакт с горната част на атмосферата на Сатурн, ледените частици се изпаряват, а появата на вода разсейва мъглата, което на нас ни изглежда като тъмни кръгове около планетата.

Що се отнася до промените в йоносферата, те също са свързани с дъжда на частици от пръстените. Заредените частици взаимодействат по химичен път с йоносферата на Сатурн, което води до образуването на трициклични катиони с дълъг живот, светещи в инфрачервено.

Изследването открило доказателства и за разрешаването на още една мистерия: кога и как са се появили пръстените на Сатурн. Дали са се образували едновременно с планетата или са се формирали по-късно?

Доказателствата от Касини сочат, че пръстените са много, много стари, когато Слънчевата система все още е формирала. Преди това, учените смятали, че пръстените са на не повече от 100 милиона години и са създадени от сблъсък между луна и комета, или може би между част от луните на Сатурн, а отломките са били уловени от гравитационното привличане на планетата.

Според изследователския екип, темпото на разпадане на пръстените се вписва повече в по-ранните хипотези, а именно възраст от едва 100 милиона години, защото именно толкова е било необходимо на пръстен С да изтънее до сегашното си състояние, ако предположим, че някога е бил с дебелината на пръстен В.

Но няма страшно, защото в Слънчевата система има и други планети с пръстени – Юпитер, Уран и Нептун. Вероятно при тях пръстените ще се задържат по-дълго. Смята се, че пръстените на Уран са на около 600 милиона години максимум, което означава, че тяхната динамика е по-различна от тази на пръстените на Сатурн.

Пръстените на Нептун вероятно са много млади, а тези на Юпитер представляват една голяма въпросителна. Може би всички са към края на живота си.

Ако пръстените са временни, може би сме пропуснали да видим гигантските пръстенни системи на Юпитер, Уран и Нептун.

А това вероятно е била впечатляваща гледка.

Източник: sciencealert.com