Един от най-любимите научно-фантастични сценарии включва използването на черна дупка като портал към друго измерение, време или вселена. Тази фантазия може да е много по-близо до реалността, отколкото сме предполагали.

Черните дупки са най-мистериозните обекти във вселената. Те са последица от гравитационния колапс на умираща звезда, водещ до истинска сингулярност – когато цялата звезда се компресира до една точка, образувайки обект с безкрайна плътност. Тази плътна и гореща сингулярност създава дупка в тъканта на пространство-времето и може би дава възможност за пътуване през хиперпространството – по-кратък път из пространство-времето.

Първоначално учените смятаха, че всеки космически кораб, който се опита да използва черна дупка като портал трябва да е подготвен за най-лошото. Горещата и пълтна сингулярност ще разтегне и изкриви кораба, преди той напълно да се изпари.

Екип учени от Университета в Масачузетс и колежа Гуинет, Джорджия, доказаха, че не всички черни дупки са еднакви. Ако черна дупка като Стрелец А*, в центъра на нашата галактика, е голяма и се върти, шансовете на космическия кораб се променят значително. Причината е, че сингулярността, с която ще трябва да се справи кораба, ще е далеч по-слаба и ще осигури комфортен коридор.

Сингулярността във вътрешността на въртяща се черна дупка е технически “слаба”, което означава, че няма да засегне обектите, взаимодействащи си с нея. От начало този факт може да изглежда нелогичен, но преживяването ще е същото като да прокарате бързо пръста си през пламък без да се изгорите.

През 2016 докторантката Каролин Малари, вдъхновена от блокбастъра Интерстелар, решила да провери дали Купър – един от главните герои, би оцелял при падането си в Гаргантюа – измислена, свръхмасивна, бързо въртяща се черна дупка с маса 100 милиона пъти по-голяма от тази на слънцето.

Малари създала компютърен модел, който уловил много от най-важните физични ефекти на един космически кораб, или всеки по-дълъг обект, падащ към голяма, въртяща се черна дупка като Стрелец А*.

Открила, че независимо от условията, обект падащ към въртяща се черта дупка, не би изпитал безкрайно големи ефекти от преминаването си през така наречената вътрешна страна на хоризонта на събитията. Това е сингулярността, в която обектът не може да маневрира, нито може да избегне. Освен това при подходящи обстоятелства, тези ефекти ще се пренебрежимо слаби, и ще позволят на кораба комфортно да премине през сингулярността. Възможно е дори, да не се усети никакъв ефект. Това прави използването на въртящи се черни дупки като портали за пътуване из хиперпространството, жизнеспособна алтернатива.

Моделът на Малори има и недостатъци. Нейната черна дупка е напълно изолирана и следователно не е обект на постоянни смущения от източници, като друга звезда, например, или дори радиацията. Все пак си струва да се отбележи, че черните дупки са заобиколени от космически материал – прах, газ и радиация.

Източник: livescience.com