Учените са открили връзка между шизофренията и вируса Епщайн-Бар, вид херпесен вирус. Засега обаче не е ясно каквa е зависимостта. Проучването може би е открило нов рисков фактор от околната среда, свързан с шизофренията.

Шизофренията е хронично заболяване, характеризиращо се с объркано възприемане на реалността, халюцинации и променено поведение, което засяга над 21 милиона души в света.

В новото проучване специалисти от Джон Хопкинс в Балтимор и Шепард Прат в Таунсън намират доказателства за връзка на шизофренията с вируса Епщайн-Бар. Това е херпесен вирус, който причинява инфекциозна мононуклеоза и се предава със слюнката.

Учените съобщават в статия, публикувана в Schizophrenia Bulletin, че са наблюдавали по-високи нива на антитела срещу вируса на Епщайн-Бар при хората с шизофрения, отколкото при хората без психични заболявания.

По-високото ниво на антитела предполага експозиция на вируса, но не е ясно дали инфекцията с вируса на Епщайн-Бар прави хората по-уязвими към шизофрения, или шизофренията влияе върху имунната система.

"Интересуваме се от ролята на инфекциозни агенти като вируса на Епщайн-Бар за шизофренията и други сериозни психични разстройства, така че направихме това проучване, за да разгледаме асоциациите", казва старши автор на изследване д-р Робърт Йолкен.

Връзка между шизофренията и инфекцията?
Изследванията досега са установили някои генетични рискови фактори за шизофренията, но също така признават възможността някои фактори от околната среда, включително инфекции, да повишават риска от развитие на това заболяване.

В новото проучване учените са работили с 743 участници, от които 432 са имали шизофрения, а 311 не са имали проблеми с психичното здраве (контролната група). Около 55% от участниците били мъже.

Д-р Йолкен и колегите му сравнили нивата на антитела срещу вируса Епщайн-Бар при участниците с шизофрения с тези на участниците в контролната група. Те установили в групата с шизофрения участници с 1.7–2.3 пъти по-високи нива антитела, отколкото в контролната група. Тези участници нямали по-високи нива на антитела срещу други видове инфекции, като варицела или вируса на херпес симплекс тип 1, който се предава също през устата.

Необичаен отговор на вируса на Епщайн-Бар
Въпреки това, изследователите са открили, че хората с висок генетичен риск от шизофрения и които също са показали високи нива на антитела срещу вируса на Епщайн-Бар, имат повишена вероятност да се окажат в групата с шизофрения - повече от осем пъти по-висока.

Около 10% от участниците със шизофрения имали високи нива на антитела срещу този тип херпесен вирус и по-висок генетичен риск за шизофрения. В контролната група едва малко над 1% от участниците показали такива нива на антителата.

"Установихме, че индивидите с шизофрения са имали необичаен отговор на вируса Епщайн-Бар. Това показва, че превенцията и лечението на вируса Епщайн-Бар може да е подход за превенция и лечение на сериозни психични разстройства като шизофрения", казва  д-р Робърт Йолкен

Проучването няма за цел да установи причинно-следствените връзки, но изследователите предполагат, че предотвратяването на инфекцията с вируса Епщайн-Бар може да бъде полезно в контекста на риска от шизофрения.

Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) все още не е одобрила никакви лекарства за лечение на този тип херпесен вирус. В момента изследователи изучават някои лекарства с терапевтичен потенциал.

Вирусът на Епщайн-Бар (Human herpesvirus 4, HHV-4) е вирус от групата на херпесните вируси. Счита се, че при повече от 90% от хората има данни (антитела) за преживяна инфекция. При първата среща с този вирус се развива инфекциозна мононуклеоза, която протича с генерализирана лимфонодулопатия, промени в гърлото и кръвната картина. Предава се лесно чрез слюнката, поради което е наречена болест на целувката (проучвания при американските колежани). Обикновено инфекцията е самоограничаваща се и не хронифицира при хора с нормална имунна система. Реактивирането ѝ, обаче. може да се случи при имунен дефицит, вроден или придобит.