Броят на астероидите, разбиващи се върху земната повърхност почти се е утроил, от времето на динозаврите насам, според изследване, разгледало оставените от отломките кратери.
Изследователи изчислили, че през последните 290 милиона години, броят на сблъсъците е нараснал значително.
Преди това, планетата била удряна от астероид на всеки 3 милиона години, но оттогава колизиите зачестили до една на приблизително 2 милион години. Цифрите са базирани на сблъсъци, оставили кратери с поне 10 км ширина.
Откритията сочат, че динозаврите са имали нещастието да се появат преди 240 милиона години, когато шансовете да бъдат изтребени нараснали значително.
Много учени смятали, че ударите от астероиди са рядка, но постоянна заплаха в историята на Земята, но последното изследване оспорва това убеждение. “Изненадах се от наблюдаваната промяна, нямаше причина да смятаме, че броят на сблъсъците ще е по-голям от преди”, казва Ребека Гент от Университета в Торонто.
Учените се фокусирали върху Луната, за да проучат бурната история на Земята. Земята и луната са удряни от астероиди с приблизително еднаква честота, но кратерите на планетата ни, често избледняват вследствие на ерозия или изместващите се континенти. От друга страна на геологично неактивната луна, кратерите са се запазили почти непокътнати, което ги прави по-лесни за проучване.
С помощта на лунния орбитър Lunar Reconnaissance, учените проучили отломките, около лунните кратери. Скали, изхвърлени от удари с астероиди, постепенно се свличат заради дъжда от микрометеорити, заливащ луната. Това означава, че състоянието на скалите около кратерите може да се използва за датирането им.
При по-скорошен сблъсък, около кратера остават множество по-големи скали, но с времето те биват бомбардирани от малки микрометеорити и се трансформират в лунни реголити.
Данните разкрили, че луната, а впоследствие и Земята, са били обект на по-интензивна бомбардировка от астероиди през последните 290 милиона години, отколкото през предходните 1 милиард години. На Земята почти няма кратери по-стари от 650 милиона години, вероятно защото са ерозирали, когато планетата е била покрита с лед, вледствие на събитие, известно като Земя Снежна топка.
Според Уилям Ботке, учен от Югозападния изследователски институт в Колорадо, ръстът в броя на сблъсъците с астероиди вероятно е причинен от един или повече гигантски космически скали от астероидния пояс между Марс и Юпитер преди 300 милиона години.
При сблъсък на астероиди, те произвеждат множество дебри, които понякога се изпречват на пътя на Земята или луната. Ако откъсналите се първоначално отломки са достатъчно големи, ръстът на сблъсъците може да продължи стотици милиони години.
Въпросът е дали броят на сблъсъците с астероиди все още се увеличава или се връща към предишно по-ниско ниво.
Източник: theguardian.com
