Европейският парламент подкрепи планове за орязване на еврофондовете за страни членки, които подкопават върховенството на закона или позволяват корупция, пише "Гардиън".
Решението може да увеличи напрежението между Брюксел и правителствата на Унгария и Полша, които са обвинявани в нарушаване на върховенството на закона.
397 срещу 158 депутати подкрепиха проектозакон за замразяване на европейски средства, ако бъде установено, че правителство подкопава демократичните ценности. Предложенията ще влязат в сила, ако бъдат подкрепени от държавите членки на Общността.
Британското издание коментира, че това законодателство има вероятност да доведе до ожесточена битка между националните правителства, когато започнат да обсъждат седемгодишната бюджетна рамка от 1 трилион евро по-късно тази година.
"Спазването на върховенството на закона е фундаментална предпоставка за демокрация, стабилност, просперитет и взаимно доверие", обяви Петри Сарвама, финландски центристки депутат, който е един от авторите на предложенията.
Той добави: "Парите на данъкоплатците трябва да бъдат уважавани и харчени при същите правила и принципи във всички страни членки. Не знаем коя ще е следващата страна членка, в която върховенството на закона ще бъде поставено под въпрос".
Докато ЕС откри дисциплинарни процедури срещу Полша и Унгария, Брюксел търси по-добри начини за преодоляване на проблема.
Критици предупреждават, че настоящият процес е тромав, като някои правителства, включително Великобритания, не желаят да порицават своите колеги от ЕС.
Британските консерватори са сред 69 депутати, които гласуваха "въздържал се", като се позовават на това, че се отнася за бюджета след Брекзит. Лейбъристите гласуваха в подкрепа на проектозакона.
Обвързването на върховенството на закона с еврофондовете ще окаже огромно влияние върху бюджета на някои страни членки, особено на държавите от Централна и Източна Европа, където голяма част от парите за инфраструктурни проекти идват от еврофондовете. В Полша 61% от държавните инвестиции са от европейските фондове, в Унгария - 55%, а в Румъния - 45%.
Според предложенията на Европейския парламент държавите ще губят евросредства при "общи недостатъци при спазването на върховенството на закона", такива като липса на разследване на измами, отсъствие на независими съдилища или при липса на сътрудничество с инспектори от ЕС за борба с измамите. Плановете допълнително ще овластят Брюксел, подпомагани от независими експерти, при вземането на решение дали правителство нарушава върховенството на закона, въпреки че парламентът и правителствата ще имат четири седмици да предотвратят замразяване на евросредства.
За да не се изолира местното население, евросредствата за неправителствени организации и академични изследвания няма да бъдат засягани.
Крайният резултат няма да стане ясен през следващите месеци, тъй като предложението е обвързано със споразумение за седемгодишната бюджетна рамка (2021-2028), която няма да бъде договорена до европейските избори през май.
Държавите от Централна и Източна Европа вече се обявиха против подобен план, но държави като Германия, Франция и Холандия искат твърди действия срещу правителства, които подкопават основните ценности на ЕС, докато в същото време прибират европейски средства.
