Високо разположеният в Хималаите Сиким е един от най-малките щати в Индия, но му предстои да започне експеримент, който целият свят ще наблюдава с интерес.

Управляващата партия на Сиким обяви амбициозен план за въвеждане на универсален базов доход за всеки един от 610 577-те си граждани, съобщава The Washington Post.

Ако успее, схемата ще стане най-големият експеримент в света на една концепция, която има поддръжници като Марк Зукърбърг, собственикът на Facebook. Тя може да осигури предпазна мрежа, да спомогне за намаляването на бедността и да се справи с предизвикателството на автоматизацията на работните места.

Междувременно критиците ѝ твърдят, че това би намалило стимула за работа и ще струва огромни разходи.

Универсалният базов доход е редовен, гарантиран доход, плащан от правителството, универсално и безусловно, за всички граждани. Това е парична издръжка, която има за цел да замени често объркващия набор от помощи, които държавите дават на гражданите.

"Ако има някакъв шанс това да се случи някъде, това е Сиким", заяви Прем Дас Рай (Prem Das Rai), единственият член на парламента на Индия от щата.

Сиким вече има свой рекорд - през 1998 г. е един от първите индийски щати, забранили пластмасовите торбички - забрана, която успешно е изпълнена, за разлика от много други държави.

Щатът също така осигурява жилища за всички свои граждани. Съвсем наскоро премахва използването на пестициди и торове.

Някои социални показатели на Сиким също се открояват от останалата част на страната, с ниво на грамотност от 98%, и намаляването на процента на хората, живеещи под прага на бедността, до около 8% - в сравнение с близо 30% на национално ниво.

Отчасти за тези успехи съдействат малката площ на Сиким и ниската гъстота на населението му.

Рай признава, че ще има проблеми: "В крайна сметка е въпрос на политическа воля".

"С нарастването на глобалното неравенство искаме да гарантираме, че ще преодолеем пропастта".

Рай не разкрива колко ще струва потенциално на щата програмата, която обяви преди предстоящите избори тази пролет.

Като ресурс ще се използват приходите от туристическия и енергийния сектори. Туризмът е основен източник на приходи, с повече от 2,5 милиона посетители годишно.

Като щат с излишък на енергия, Сиким продава 90% от своята водна енергия.

Засега правителството провежда срещи с експерти и заинтересовани страни и очаква да въведе схемата до 2022 г., обяснява Рай.

Индия има много механизми за социална сигурност - само централното правителство харчи 5% от БВП за 950 програми. Те варират от безплатен ориз, отпускане на жилища и дори гарантирана заетост за някои жители на селските райони.

Но неефективното прилагане и отклоняване на средствата заради корупцията отдавна пречат на системата, което кара някои хора да се обърнат към универсалния базов доход като възможно решение.

На много места по света се проведоха експерименти с малък мащаб за въвеждането на универсален базов доход, но се постигна ограничен успех.

През април 2017 г. правителството на Онтарио в Канада обяви пилотен проект с участието на 4000 души, което би струвало 150 милиона канадски долара (113 милиона щатски долара).

Проектът завърши внезапно след година, когато се смени властта и новата администрация определи програмата като скъпа и неустойчива.

Във Финландия експериментът с универсален базов доход приключи през декември след двугодишния си пробен период и понастоящем няма планове за продължаване на програмата. Опитът включваше месечна вноска в размер на 630 щ.д. за 2 000 безработни граждани.

В Съединените щати, междувременно, концепцията е представена в Стоктън, Калифорния. Миналата година кметът на града обяви, че 100 жители ще получат 500 долара на месец в продължение на 18 месеца.

Концепцията за универсален базов доход има своите поддръжници в Силициевата долина, където технологични магнати като Зукърбърг и Илън Мъск я подкрепят.

В обръщението си в Харвард през 2017 г. Зукърбърг говори за необходимостта от „нов социален договор“ с идеи като базов доход, за да се осигури „спасителен пояс“ за всички. Мъск я описва като "необходима" стъпка, тъй като автоматизацията ще унищожи работните места на хората.

Но икономистите посочват различни възможни капани. Някои поставят въпроса дали даването на пари вместо нещо като помощи за храна ще доведе до прахосничество.

Други казват, че базовият доход би премахнал стимулите за работа.

Приветствайки инициативата на Сиким, Пранаб Бардан (Pranab Bardhan), икономист от Калифорнийския университет в Бъркли, заяви, че логиката на универсалния базов доход на място като Сиким е много различна от място като Стоктън.

"В развитите страни основната цел е да се преструктурират или да се икономисат съществуващите социални схеми, като обезщетения за безработица", коментира Бардан.

"В страни с ниски или средни доходи, като Индия, обосновката ще бъде да се отговори на минималната икономическа несигурност на по-голяма част от населението, а не само на най-бедните, без да се докосват до съществуващите мерки за борба с бедността."