Политическата и икономическа обстановка във Венецуела се изостря все повече. Какво се крие зад хаоса в тази латиноамериканска страна? Защо се стигна дотук? Инес Айзеле обяснява:

Какво се случи във Венецуела през последните години?

Почти 20 години след избирането на Уго Чавес за президент, от мечтата за "социализма на 21 век" не е останало почти нищо. Чавес се опита да прекрои страната чрез преразпределяне на благата и обхватни социални програми, финансирани чрез приходите от износа на петрол. Неговата политическа визия беше в контраст с действията на много от управлявалите преди него партии. Затова и той стана изключително популярен сред населението и до смъртта си, настъпила през 2013 година, постигна още няколко изборни победи. На международната политическа сцена Чавес бе остро критикуван заради авторитарния си стил на управление, заради одържавяването на медии и заради своята необмислена икономическа политика.

Проблемите, започнали при Уго Чавес, се задълбочиха при управлението на Николас Мадуро, който още през 2012 бе обявен от Чавес за негов наследник, а през 2013 година бе избран за президент при оспорвани избори. При Мадуро Венецуела се насочи все повече към диктатура, съпроводена от систематично потискане на свободната преса и драматичен упадък на икономиката.

Защо Гуайдо точно сега стана временен президент?

Въпреки протестите в страната и чужбина, в началото на януари Николас Мадуро пое втория си президентски мандат, който продължава до 2025 година. Международната общност обаче е убедена, че изборите, които се проведоха на 20 май 2018 година, не са били демократични. До тях не бяха допуснати независими наблюдатели. Голяма част от опозицията бойкотира изборите и не призна резултатите от тях. Също както и безброй държави и международни организации.

Още през 2017 година, насред няколкомесечни кървави протести с над 100 жертви, Мадуро отне правомощията на парламента, в който опозицията има мнозинство от края на 2015 година. Парламентът, който смята себе си за единственото демократично легитимирано представителство на венецуелските граждани, гласува проект за съставяне на временнно правителство и провеждане на нови свободни избори малко преди полагането на клетва от Мадуро. Ето, че сега председателят на парламента Хуан Гуайдо се обяви пред хиляди демонстранти за временен президент на страната. САЩ и много латиноамерикански държави веднага засвидетелстваха подкрепата си за 35-годишния Гуайдо. Наблюдателите обаче не са убедени, че той действително ще поеме управлението на страната, тъй като опозиционните партии са разединени, а армията очевидно продължава да подкрепя Мадуро.

Защо Венецуела е съсипана икономически?

Венецуела разполага с най-големите петролни резерви в света. През последните години обаче страната добива все по-малко петрол. Производството на суров петрол, което носи на страната 95% от всички валутни постъпления, намаля от 3,5 милиона на 1 милион барела на ден. Рафинериите също произвеждат все по-малко бензин. Според наблюдателите, причината за всичко това е корупцията и неправилното управление на държавния петролен монополист PDVSA. 

През 2013 година, когато Мадуро пое властта, цената на суровия петрол падна до  историческо ниско ниво. Но режимът на Мадуро сам си е виновен за голямата зависимост на Венецуела от износа на петрол. При идването на Чавес на власт делът на петролния износ съставляваше около 70% от общия износ на страната. През 2013 година достигна 98%. Тоест Венецуела не произвеждаше вече почти нищо друго. Критиците виждат причината за това развитие в прекомерната държавна намеса в икономиката. Високите цени принудиха много фирми да прекратят дейността си. Минното дело, индустрията, както и селското стопанство са пред колапс. През 2013 година стопанският ръст на Венецуела съставляваше само 1 процент. А през 2018 година икономиката се сви с почти 20 процента. Инфлацията на местната валута достигна 1 милион процента. МВФ прогнозира инфлация за 2019 година в рамките на 10 милиона процента. От почти една година във Венецуела е въведена и държавна криптовалута. Т.нар. "петро" трябваше да стабилизира икономиката. Досега обаче тази цел не е постигната.

Какви са последиците за населението?

Вследствие на икономическата криза повечето венецуелци живеят в бедност. Много от тях гладуват. Но дори и тези, които все още имат работа, едва преживяват. С новата месечна минимална заплата от 5,90 евро те могат да си позволят само някои основни продукти. И то, ако ги намерят на пазара, защото държавата почти не внася хранителни продукти и стоки за ежедневна употреба, камо ли пък да ги произвежда.

Милиони венецуелци днес са болни - вследствие на дългогодишно недохранване или заради завърналите се в страната болести като маларията и туберкулозата. От 2011 година насам детската смъртност почти се е удвоила.

Смята се, че всеки ден по 5000 венцуелски граждани напускат Венецуела. По данни на Международната организация за миграцията, от 2014 година насам в чужбина са избягали три милиона души. Експерти от института "Брукинг" прогнозират, че дори да се промени политическото положение, в страната няма да има достатъчно работна ръка, която да възстанови икономиката. Защото вече твърде много добре образовани и млади хора са напуснали Венецуела.