Доц. д-р Румен Драганов : Искам и касиерката на Мачу Пикчу да знае къде е Перперикон

Доц. д-р Румен Драганов е един от най-големите български експерти в областта на туризма. Той е председател на Контролния съвет на Националния борд по туризъм, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Преподавател е в УниБИТ.

- Доц. Драганов, взехте специално участие в дискусията на "Стандарт" в Кърджали - "Регионални брандове - развитие на култура и туризъм" в Кърджали. Каква е вашата оценка за форума? 

- Аз съм изключително доволен от идеята за създаване на регионални брандове, свързани първо с област Кърджали и региона на Източните Родопи, а след това и с други региони.  Стигнахме до общото мнение, регионът трябва да се обедини около един общ бранд. Идеята той да бъде „Кърджали-Зелена столица на Балканите” срещна подкрепата на участниците в кръглата маса.

- Предложението за този бранд бе Ваше, какви са аргументите Ви?

- Изхождам от това, колко успешно беше брандирането на Велинград като Балканска СПА- столица и на Банско като Балканска СКИ – столица. Ще бъде много добре сега, когато имаме Пловдив - Европейска столица на културата, Кърджали и общините от Източните Родопи, да се обединят около бранда Зелена столица на Балканите. Това напълно отговаря на Кърджали. Той е може би най–чистият и екологичен град. Печелил е редица отличия в това направление. Тук освен много паркове и запазена природа, хората са духовно чисти и заслужават едно по-разпознаваемо маркетингово послание. Това ще открои дестинацията. 

- В дискусията участваха представители на седемте общини в региона - всяка със свое  предложение и с конкретни въпроси. Как ще се обединят те, за да стане един общ продукт?  

- Ако силно работещите, индивидуално работещите хора в област Кърджали - всеки със своите възможности в селското стопанство, другите производства, занаятите и т.н., се обединят и разберат, че голямата конкуренция не е между тях, а с другите области в България, ще постигнат успех. Съответно на България преките и най-силни конкуренти са нашите съседи – Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Румъния, а като цяло - останалите европейски страни. Затова колкото по–бързо се обединим и колкото по–бързо разберем, че, ако продаваме собственото си селскостопанско производство - месни и млечни произведения, ябълки, череши, всичко, което ражда този район и то влезе в оборота на туризма, шансът ни за успех е по–голям. 

- Предложихте използването в туризма на модерните технологии като блокчейн. Какви ще са ползите?

- Представете си, колко ще се развие туризмът в област Кърджали, ако на ГКПП „Маказа” преминаващите почти 3 милиона души получат по една дебитна карта срещу 5 евро, за това че осиновят, например, дърво в тази област. На него се слага името на туриста. Срещу това той получава плодовете на това дърво в определен момент под формата на сок. Отделно тези преминаващи туристи получават значително намаление в ползването на услуги при закупуване на неща от местната дистрибуторска мрежа и магазини. Ако в Кърджали всеки остави по 1 евро, това означава 3 млн.евро, ако остави по 10 евро, това са 30 млн.евро. Така преминаващите ще бъдат само един голям резерв, ако се използват съвременните технологии, добрите маркетингови послания и отличните продукти, които се произвеждат тук на място. Без да искаме нищо повече от тях.

- Какъв е съветът Ви към местния бизнес, към местните производители?

- По време на дискусията предложихме един меморандум между общините. Те могат да създадат туристически бизнес парк „Източни Родопи” на база на Закона на туризма, в който има цял раздел за организация и управление на туристически райони. Той може да се обособи като такъв от всички общини, които желаят да участват на база на техните културни специфики в един уникален туристически продукт, насочен, именно, към екологичния туризъм, към опазване на екосистемите, към доброволни вноски за екосистемни услуги. Това е мащабен проект, който може да направи хората по-богати, а района още по-чист.

- А как ще бъдат включени културно – историческите обекти на територията на Източните Родопи? Като че ли в този бранд „Кърджали – Зелена столица на Балканите" акцентът пада върху екологията. 

- Не, не бих казал, напротив. В основата на проекта е културно–историческото наследство. Досега вървяхме по друга схема. Първо, да развием културно-историческите обекти, да се опитаме да се конкурираме с Пловдив, с Велико Търново или с Гърция и Турция по отношение на култура. Трябва да обърнем подхода. Ако тръгнем напред с дигитални технологии, с блокчейн, с местни токани, които сега навлизат в туризма, ще изпреварим нашето време. И тогава Кърджали ще бъде една изключително модерна туристическа дестинация, на чието развитие ще се радват всички.

- Какво представляват токан картите? 

- По време на дискусията дадох пример с едни талони на Балкантурист, които раздавахме в края на 60–те и началото на 70- те години на ХХ век. Тогава чуждите туристи, които идваха в България, се хранеха в ресторантите на Балкантурист, но бяха фиксирани в конкретен ресторант в зависимост от  ваучера, който са получили от чуждестранния оператор. Но някои смятаха, че храната в другите ресторанти е по - добра. Тогава беше предложена система с талони. Така всеки чужденец срещу парите, които е заплатил, получаваше ваучери за храна. С тях той можеше да се храни във всеки ресторант на Балкантурист и недоволни от храната нямаше. 
Днес подобна система е въведена от един японец преди 10 години под формата на т. нар. електронни пари, от които най-известната е биткойнът, но те са над 2070 в момента. Това са т. нар. публични електронни пари, но в същото време работи и системата за т. нар. частни електронни пари, където вие може да си създаде точно като тези талони на Балкантурист, но вече електрони и ги имате на вашето мобилно устройство. Тогава вие си  обръщате каквато искате валута в тези токани и с тях правите някакво разплащане на определена територия, която приема тези токани.   Навремето това бяха ресторантите на Балкантурист, а сега - всички търговци, които искат да ползват тези токани. 
В случая на територията на туристически бизнес парк „Източни Родопи”, например, туристът си купува дебитна карта, в която са заредени токани, да кажем за 10 евро. Туристът ползва някакво намаление от 20, 10 или 5 %. В един момент се получава т. нар. персонално  докосване, защото всеки се чувства съпричастен с тази територия, ползва намаления при нощувка,транспорт, покупка в магазини. По този начин местният бизнес привлича туристи и тези, които минават транзитно, вече не са само транзитни, а започват да консумират услуги на място, посещават културни паметници, остават за нощувка, срещат се с други хора и се чувстват част от целия регион. Така туристически бизнес парк „Източни Родопи” с център Кърджали би могъл да провокира много повече приходи за местното население.

- Тази практика прилагали се в други балкански и европейски страни?  

- Аз работя с Факултета по математика и информатика към СУ ”Св. Климент Охридски” и Катедрата по информационни технологии в УниБИТ. С тях работим стартапи с млади хора, със студенти в различни направения в тази област. България не трябва да изостава технологично от това, което днес се случва в света. Тези, които се интересуват, тези които копаят криптовалути или които са чували за криптовалути, трябва да знаят, че светът вече е луд по отношение на новите електронни пари. И мога да ви гарантирам, че през 2022 г. почти всеки от нас ще разполага с електронни пари и разплащането ще става чрез неговия телефон. Дори кредитните карти стават вече отживелица. Така че Кърджали трябва да бъде готов с новото време и с новото лице на 21 век.

- По време на дискусията говорехте за хибридни модели в туризма. Какво представляват те? 

- Представите си един банан и един стол. Хибридът представлява стол с форма на банан. А сега си представете Перперикон обживен със симфонични концерти, с оперни спектакли, с различни фестивали, които могат да се организират на него. Представите си Водното огледало в Кърджали като сцена за световен концерт на Хуан Диего Флорес, който се предава от световните медии. Всичко това е възможно, ако се организираме добре. 

- Доц. Драганов, неведнъж сте били в Кърджали и Източните Родопи. Има ли потенциал и управленски опит бизнесът и администрацията да създадат този бранд и туристически бизнес парк?   

- Разбира се. Първо, Кърджали и регионът е европейски и световен износител на производство, което се харчи в света. Тук има  инженерни технологии на супер иновативно ниво. И мога да изброя предприятия и фирми.
Второ, аз виждам новите пътища в целия регион. Преди години, когато идвах тук, трябваше след това да изправям джантите на колата си. Сега  минавам по много добре асфалтирана пътна мрежа, много добре обозначени маршрути. Днес туристическата база - хотели, ресторанти, културно – историческото наследство, неговото обживяване, всичко това е на абсолютно европейски ниво. Но най-важното - хората са запазили своята честност, откровеност и почтеност. Те заслужават много по-добър приход за този, който правят в момента.

- Поехте ангажимент към Кърджали. Зам.-кметът на община Кърджали постави конкретен въпрос за  запазване на специалността „Туризъм” във Филиал „Любен Каравелов” на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Как ще съдействате ?

- Ще окажем методическо съдействие по отношение на акредитационните документи за специалност „Културно –историческо наследство и туризъм”. Поех ангажимента завършилите да могат да продължат като магистри в УниБИТ София, тъй като това методическо  ръководство ще бъде извършено от Катедра „Културно - историческо наследство и туризъм” към УниБИТ. Освен това онези магистри, които искат да продължат с докторантура, нека се обърнат към нас или към мене, ще им помогна те да завършат своите докторски дисертации в това направление, което е свързано с Източните  Родопи и с изключителното богатство, което има в този район, като доразработим  различни интересни теми, свързани с развитието на  културата, туризма и съответно културно -историческото наследство на Кърджали. 

- Да завършим с един личен въпрос. Кой е най- посещаваният от вас обект в Източните Родопи и любимият ви местен специалитет ? 

- Ако трябва да кажа кой е най - интересният паметник, това е Перперикон. Имам амбиция. Когато отидете на Перперикон, още долу на паркинга и попитате касиерката знае ли къде е Мачу Пикчу, тя ще ви обясни, че е в Перу. Правил съм този експеримент. Нашата работа, която трябва да свършим всички, е когато отидем и попитаме касиерката на Мачу Пикчу къде е Перперикон, тя да каже – до Кърджали. 
А от любимите ми специалитети, предлагани в заведения в Източните  Родопи, е десертът кюнефе, който е уникален. 

Ирина Ангелова

www.standartnews.com

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини