185 години са навършват днес от рождението на руския учен-енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител Дмитрий Иванович Менделеев.
Биографията му изпълнена с факти: той е професор в Петербургския технологичен институт и в Петербургския университет и член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин, член-кореспондент и на редица други академии на науките.
Автор е на класическия труд „Основи на химията“ и създател на периодичната система на елементите, известна още като Менделеева таблица. Системата, която предлага Менделеев показва закономерностите, обединяващи свойствата и атомните тегла на елементите и то по време, когато още нищо не се е знаело за строежа на атома. Има легенда за това как Менделеев стига до нея.
Според легендата, ученият се опитвал да реши тази задача редейки карти, на които бил записал имената на 63-те известни елемента до средата на 19-ти, заедно с атомните им тегла и пробвал да ги подреди в групи. Но не му се отдавало и уморен – заспал. И насън видял решението.
По целият свят днес обаче учениците учат не по оригиналната Менделеева таблица, а по нейната втора редакция.
Гениалната подредба на химичните елементи по закономерност от Менделеев е иззидана през 1932 г. върху дома му в Санкт Петербург по разпореждане на самия Сталин. В оригинала има два компонента, които са заличени от съвременната наука-нулевият период, в който са елементите, които сега се подреждат в VIIIА период и поставените от сложените Менделеев още два несъществуващи по сегашните ни представи елемента – нютоний и короний преди водорода, който сме свикнали да смятаме за първия елемент в таблицата.
Друго от големите постижения на учения е явлението изоморфизъм, което разкрива връзката между формата на кристалите и химичния състав на съединенията, както и зависимостта на свойствата на елементите на стойността на техните атомни обеми.
Менделеев е откривател и на критичната температура на кипене на течностите през 1860 година. Създател е и на теорията на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие.
Устройство за определяне на плътността на течностите-пикнометър също е конструирано от него.
През 1887 извършва полет на конструиран от него самия аеростат с двигател.
Достигането до призрачната субстанция е тема, вълнувала учените по онова време, включително и Менделеев. Смятало се, че след като за да се разпространяват звуковите вълни е нужна среда – въздух, течност или твърдо тяло, то би трябвало да има веществена среда, в която да се пренасят светлинните вълни. Така се стига до изборът на етерът, който запълва цялото пространство и пренася светлина, топлина и гравитация. Учените са изследвали силно разредени газове, за да докажат съществуването на призрачната субстанция.
Менделеев също се опитвал, разреждайки въздуха, да достигне до някакъв газ с много малко тегло и така свойствата на обикновените вещества вече няма да припокриват свойствата на етера. В допечатка на учебника „Основи на химията“ на периодичната таблица Менделеев е написал през 1871: „най-лек от всички, милиони пъти е етерът“.
Три години по-късно ученият вече е категоричен, че при нулево налягане във въздуха съществува някаква плътност и това е етерът. Основната причина да се отхвърли концепцията на етера е фактът, че тази концепция, след развитието на Специалната теория на относителността става ненужна – електромагнитното поле е достатъчно.
Но въпреки погрешността на идеята за хипотетичния етер, благодарение на изследванията си, свързани с неговото търсене, Менделеев стига до основен и най-важен резултат в областта на физиката – извеждането на уравнението за идеален газ.
Haskovo.net
