90 години навърши Мария Кочева. Библиотекар и библиофил, актриса, певица, ръководител или просто приятел, тя е живата история на Първомай и е от ония хора, за които казваме, че са истинските граждани, пренасящи културата и традициите през времето, независимо от конюнктурата.

Родена и учила в Първомай, Мария завършва Библиотекарския институт в София и през 1954 година започва работа на единственото си работно място – читалищната библиотека в Първомай. Отдава живота си на книгите, а свободното си време посвещава на сцената. Изиграва десетки театрални и оперетни роли, изпява стотици песни.

„Библиотеката ме направи широко скроен човек, казва Мария Кочева, сцената ми даде много свобода; от читалището получих много и хубави приятелства. 

За Мария Кочева приятелите и колегите ѝ говорят с респект. Дори когато разказват забавни случки и истории, винаги подчертават колко отговорна и стриктна е била.

Соня Коджабашева споделя: Тя винаги ми е била добър пример как с усмивка да преминаваш през приключението наречено „живот“. Независимо от трудностите, с които се е срещала.

Повече от 60 години нейна приятелка е Антонина Богданова. Свързват ги не само песните и сцената, но и съседните домове. Тя разказва, че Мария Кочева е жена с голямо сърце, обърната към света, интелигентен човек, ерудиран: „На тази възраст продължава да чете. Добра съседка е, притичва се на помощ и винаги можеш да разчиташ на нея. Можеш да споделиш всичко с нея и да получиш добър съвет. Тя е изключително твърд човек – не проронва сълза. А това, което не можем да пропуснем като жени, че дори и на 90 години продължава да бъде суетна, има усет към модата и никога не излиза без да е сложила подходящ аксесоар“.

Когато говорят за Мария Кочева нейните приятели не пропускат да разкажат и някоя от многобройните забавни истории свързани с приликата между Мария Кочева и Стоянка Мутафова. Не един българин е падал в жертва на сходните им черти. Често това е носило дивиденти на Мария, а тя през годините се е научила да приема това объркване невъзмутимо и с артистичен аристократизъм.

Емилия Ангелова си спомня за едно гостуване на групата за стари градски песни в Свиленград. Идват жени и „тайничко“ питат: „това Стоянка Мутафова ли е?“. Мария Кочева дочува разговора им и „Докато им обясня, че са в грешка, Мария вече им беше дала автограф“ разказва с усмивка Емилия.

Честит рожден ден, Мария Кочева! Продължавай пътя си през годините все така твърда и силна! Тази 90-годишнина е повод за гордост и надежда частица от твоя дух да  остане във всеки от нас. Твоето присъствие тук, твоето поведение, твоята последователност, твоята съпричастност са примери, които са ни нужни.