Ние хората обичаме да поставяме етикети и граници на всичко. Например, границата между земната атмосфера и космоса, е линията на Карман, на 100 километра надморска височина, където свършва аеронавтиката и започва астронавтиката.

Но земната атмосфера е далеч по-сложна. Сега екип астрономи открил, че линията на Карман е много по-отдалечена, отколкото сме смятали, и че се простира чак до Луната.

Регионът е познат като геокорона, част от атмосферния слой екзосфера - едва забележим облак от неутрален водород, който свети на ултравиолетова светлина.

Тъй като е изключително тънък, той е труден за измерване. Първоначално се смяташе, че горната му гранца се намира на 200 000 километра над земната повърхност, защото това е точката, в която налягането на слънчевата радиация преодолява земната гравитация.

Според данни от обсерваторията SOHO – съвместен проект между Европейската космическа агенция и НАСА, първоначалните изчисления не са дори близо до истината. Геокороната се простира на цели 630 000 км.

Това означава, че тя обгръща обичните ни сателити в атмосферна прегръдка.

“Луната орбитира из земната атмосфера”, казва физикът Игор Балиукин от Руския институт за космически изследвания.

Още по-вълнуващото е, че SOHO направил тези наблюдения преди над 2 десетилетия – между 1996 и 1998. Данните преседявали в архива, чакайки някой да ги изрови и анализира.

Показанията били потърсени умишлено, за да помогнат за картографирането на геокороната с помощта на инструмента SWAN – вид чувствително оборудване, проектирано да измерва ултравиолетови емисии от водородни атоми, нарачени Лайман-алфа фотони.

Не можем да ги видим от Земята, защото те биват абсробирани от вътрешните слоеве на атмосферата – за целта се нуждаем от инструменти в космоса. Астронавтите от мисията Аполо 16 успяха да заснемат геокороната през 1972 – без дори да знаят, че те самите се намират в нея.

Инструментът SWAN може да измерва избирателно светлина от геокороната, филтрирайки Лайман-алфа емисиите от по-далечния космос, а това позволява създаването на по-точна карта.

Той разкрил и странен ефект на слънцето.

На огряната от слънцето част от Земята, водородните атоми биват компресирани от слънчевата светлина – което води до плътност от 70 атома на кубичен сантиметър, и изтъняване с 0.2 атома при лунна орбита (нищожна плътност – това на практика е вакуум)

На онази част от Земята, в която е нощ, плътността на водорода е по-висока, заради налягането на слънчевата радиация.

И макар че водородните атоми разпръскват ултравиолетова радиация, количеството е пренебрежимо малко, особено в сравнение с огромните количества изхвърляни от слънцето, което прави космическото пространство опасно за астронавтите.

Фактът, че сега знаем докъде реално се простира геокороната, няма да промени нищо в космическите изследвания.

Откритието, обаче, означава, че всички телескопи в рамките на геокороната трябва да коригират линията на Лайман-алфа, с цел наблюдения на по-отдалечените части от космоса.

Знаете ли кое е по-интересното? Че нито едно човешко същество, никога не е напускало земната атмосфера....

Източник: sciencealert.com