Разпоредбите на новата Наредба Н-18 поставят в неблагоприятно положение българските дружества, осъществяващи електронна търговия, в сравнение както с традиционните търговци, така и с международните електронни магазини. Това се казва в позиция на обединението Демократична България.
Според ДСБ, Зелените и Да, България наредба Н-18 в частта, свързана с функционирането на електронните магазини поставя българските компании в по-неблагоприятно положение в сравнение с традиционните физически магазини и с международните компании, до които българските потребители имат достъп.
Изискването всеки електронен магазин да бъде записан в специален регистър е странно и несъобразено с пазара. Нито една друга държава членка на ЕС не поддържа подобен регистър, посочват от Демократична България.
Според извънпарламентарното обединение друго изискване, което не кореспондира с пазарната логика, е всяка продажба през виртуален POS (Point of sale) да се отчита и на фискално устройство. Това на практика означава във всеки електронен магазин да има по един служител, който при постъпила продажба да я въвежда ръчно в касов апарат. Алтернативата е да има касов апарат интегриран със сървъра, но много малко такива интеграции са реализирани към момента и това би бил допълнителен разход за бизнеса.
Най-същественият проблем е тълкуванието от страна на НАП на текст от наредбата, според който всеки електронен магазин се приравнява към СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговски обект), твърдят от обединението.
Това щяло да затрудни сериозно използването на онлайн магазини на базата на платформи с отворен код, каквито са много от световно популярните системи за онлайн търговия.
От друга страна, всички компании, които са инвестирали десетки хиляди за разработка на собствени системи, ще трябва да инвестират още хиляди за промени на вече работещ софтуер, заявяват от Демократична България.
Според тях изискването софтуерите за електронна търговия да са одобрени от НАП ще донесе допълнителни затруднения и неизвестни, тъй като повечето са с отворен код и няма как търговците да посочат разработчик на платформата, който да застане и гарантира за изработката си. Търговецът ще е принуден или да намери разработчик, който да се обяви като такъв пред НАП, или да направи нов магазин при разработчик, който вече е деклариран като такъв пред НАП.
Вместо да се постигне търсеният ефект на отчетност, почти всички онлайн търговци ще преминат на плащания само с „пощенски паричен превод“ и ще премахнат възможността за проследяване на поръчката от страна на клиента, за да избегнат дефиницията СУПТО.
Демократична България предлага картовите плащания да не изискват фискален бон, а НАП да разграничи плащанията с карта на:
CP- Card Present (плащане през физически POS терминал, например в магазин или ресторант)
CNP – Card Not Present (Случаите, когато картата не присъства физически в момента на самото плащане, например виртуален POS на електронен магазин)
Предлагат също за CP да останат текущите разпоредби на Наредба Н-18 – да са приравнени към плащане в брой, да се изисква издаване на фискален бон и СУПТО.
За CNP предлагаме да се приравнят към плащанията по банков път, а търговците да регистрират оператора на виртуалния си POS и НАП да получи достъп до извлеченията по сметката, предоставяни от банка или лицензирани финансови институции за електронни пари, посочват от Демократична България.
С тези аргументи от обединението настояват предложенията относно електронната търговия да бъдат премахнати от Наредба Н-18, тъй като ще поставят в неблагоприятно положение българските дружества, осъществяващи електронна търговия в сравнение както с традиционните търговци, така и с международните електронни магазини.
