От снимки до постове и лични съобщения – потребителите на социални мрежи оставят дълга дигитална следа. Но какво става с всички тези данни след смъртта на човека, пита фондация "Томсън Ройтерс". Този въпрос ще става все по-належащ за експертите по право, а наскоро семейството на починало британско момиче повдигна темата.
Родителите на 14-годишната Моли Ръсел, която се самоуби през 2017 г., съобщиха пред местни медии, че не успяват да получат данните от телефона ѝ, включително от инстаграм акаунта ѝ, макар да се надяват, че те може да разкрият защо момичето е посегнало на живота си.
"Струва ми се, че данните от телефона ѝ би трябвало да бъдат наследени от родителите ѝ’, каза бащата Иън пред Би Би Си. "Тя почина, без да остави завещание, бе 14-годишна и всичко друго, естествено се върна при нас. Това трябва да важи и за данните ѝ."
"Инстаграм" отказа да коментира случая. Социалната мрежа, която е собственост на "Фейсбук", твърди, че е против политиката ѝ да допуска други хора да влизат в чужди акаунти, но би обмислила легитимни искания от роднини, стига за тях да има съдебна заповед.
Великобритания е една от многото държави, които нямат закони за наследяването на цифровата собственост, и това усложнява подобни случаи, коментира Едина Харбинджа, лектор в Университета "Астън".
Неприкосновеността е ключов въпрос, доколкото става въпрос и за личните съобщения, съдържащи се в акаунтите. Има различни интерпретации каква част от информацията би била преносима собственост. "Това е пълен правен хаос", каза тя.
Кой е собственик на моите данни
Според Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) потребителите имат право да поискат от фирмите копие от данните, които съхраняват, и да поискат те да бъдат изтрити. Но GDPR се отнася само до живите хора, сочи Роуина Филдинг, експерт в британската консултанстка компания Protecture.
Водещият правен възглед в Европа гласи, че личните данни не са вид собственост и не могат да бъдат продавани. "Единственият собственик на лични данни е индивидът", казва Габриел Войзън, партньор в кантората Bird & Bird. "Организациите може да получат тази информация, защото аз съм им я дал. Но те не са собственици на името ми, например. Те са "настойници" на тази информация".
Не всичко, споделено онлайн, обаче, е лични данни – снимките, например, са интелектуална собственост и би трябвало да се предават на наследниците, смята Харбинджа. "Проблемът е как те да стигнат до нея".
Цифровото отвъдно
Французите имат право да кажат на компаниите какво да направят с данните им след смъртта; в Канада изпълнителят на завещанието има достъп до цифровите активи по подразбиране. Наследниците в Германия имат право на пълен достъп до данните на починалите след като миналата година съд взе това решение по аналогия с разрешения достъп до писмата. Повечето щати в САЩ разрешават изпълнителите на завещанието да видят с кого е контактувал покойника, но не и да четат съобщенията, освен ако нямат изрично разрешение.
Тех компаниите също си създават собствени правила. "Гугъл" позволява на потребителите да вземат решение какво да се прави с информацията след смъртта им; ако не са изразили желанията си изрично, фирмата твърди, че може да работи заедно със семействата, за да закрият акаунт и да им даде съдържанието в някои случаи. Но основната ѝ отговорност е да гарантира, че данните на потребителите ще си останат лични и защитени.
"Фейсбул" и "Инстаграм" позволяват на роднини да поискат акаунт да бъде изтрит или превърнат в мемориална страница, в която съдържанието остава видимо, но неподлежащо на промени. Потребителите на "Фейсбук" могат да посочат и "наследник", който да се грижи за акаунта – той може да пише постове и да сменя профилната снимка, но не и да чете съобщения.
Дори при изтриване на акаунта, двете фирми запазват информацията за известно време – тя може да има икономическа стойност в огромните им бази данни, които да обучават изкуствен интелект и приложения за машинно учене, сочи Харбинджа.
