Противоречието между ръководството на Висшия адвокатски съвет и редови адвокати се открои и по време на пресконференция.

Първоначалната тема на пресконференцията на Ралица Негенцова - председател на Висшия адвокатски съвет; Людмил Рангелов - зам.-председател на Висшия адвокатски съвет; Атанас Стоянов - зам.-председател на Висшия адвокатски съвет бе да успокоят колегите си, че се работи по промяна на Закона за мерките против изпирането на пари и че те няма да се превърнат в доносници на ДАНС.

В залата стана ясно, че адвокатите не са спокойни, както и отново си пролича, че не са и доволни, че от работата на ръководството на Висшия адвокатски съвет.

Преди дни част от адвокатите обявиха, че излизат на стачка заради нарушаване на правата им. Новото законодателство предизвика негодувание, а и вече няколко протеста.

На проведеното преди дни събрание на Висшата адвокатска колегия, някои адвокати не бяха допуснати до форума, след което те поискаха и оставката на ръководството на съвета. Обяснението на ръководството е, че във форума участват делегати - един адвокат представлява свои 40 колеги.

Основният проблем, който обедини недоволството на адвокатите, е правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари, според който всеки адвокат трябва да проведе обучение как ще разпознава прането на пари - той и колегите от кантората му. Освен това се изисква адвокатът да докладва клиентите си на ДАНС за съмнение за подобни практики.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова обясни, че още през 2016 година били изпратили становище по обсъждания тогава Закон срещу изпиране на пари.

На въпрос от нейни колеги адвокати до къде е изпратено това становище, и защо не е достъпно и публично, зам.-председателят на Адвокатския съвет Людмил Рангелов прочете адресата. Становището е било поискано и изпратено до шефа на Финансовото разузнаване на ДАНС. Негенцова не отговори конкретно на въпросите на своите колеги защо не са дали публично становище още когато е обсъждан законът. По думите й, по време на обсъждането, всеки адвокат имал свое тълкувание.

Според Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки" от предадените пет решения от фейсбук общността на адвокатите, на заседанието на Висшия адвокатски съвет е било прието само едно. Останалите четири са оставени за неясното бъдеще.

Само от София не са били представени 1600 адвокати на това събрание, допълни той.

По думите на Величков няма адвокат, който да е запознат със становището на Съвета от 2016 година (по Закона за мерките срещу пране на пари - б.р.)". Той поиска да бъде обявена процедура по национална стачка, докато се решат проблемите по Закона за мерки за изпиране на пари. На това искане Негенцова отговори, че ако целта на стачката е да се промени Закона, това вече се прави.

Предложената от ЕС Директива срещу пране на пари не била транспонирана правилно в законодателството ни, а било "от тук взето малко, от там - още малко". Ако бъде оставена в този вид и не бъде променен Закона за мерките срещу изпирането на пари, това ще навреди на много закони. Сегашният вариант на закона противоречи и на Конституцията, заяви адвокат Илия Колчев.

Негенцова обясни, че работна група между ръководството на Висшия адвокатски съвет, ръководството на ДАНС и ръководството на парламента ще променя приетия вече закон.

Без промяна на закона, той ще рефлектира и върху клиентите на адвокатите. Ще бъдат нарушени редица европейски закони и чл. 6 на Правата на човека, както и адвокатската тайна. В бъдеще вече са нарушени редица разпоредби на националното законодателство, включително и Конституцията, заяви Колчев.

Адвокат Негенцова не каза директно и защо по време на заседанието е отхвърлен готвения две години Закон за адвокатурата. Тя дипломатично подмина критиките, че този състав на ръководството на ВАдС редовно проспива важни законопроекти.

Веднага след пресконференцията на ВАдС адвокати излязоха с предложения за разрешаване на кризата в сектора.

"Нашите протести са насочени срещу репресивния Висш адвокатски съвет, който действа във вреда на обществения интерес, който е безконтролен, безотчетен и противоконституционен орган", заяви адвокат Светлозар Николов.

В българската адвокатура една шепа хора са завзели властта, коментира Владислав Янев и допълни, че във века на информацията, ние нямаме информация за това какви решения се взимат от ВАдС, не е ясно и как се харчат парите на органа, а заплатите на членовете също са неизвестни.

В България има тежка и дълбока корупционна криза в съдебната система, каза той, но по думите му - висшите органи не го признават.

Адвокатите се чувстват безпомощни, за да променят кризата в адвокатурата, тъй като ВАдС насочва усилията си срещу почтените адвокати.

Членовете не искат да напуснат постовете си, а за адвокатите е невъзможно да предприемат избори. "Тези, които организират изборите, са представители на органа", отбеляза Николов.

Това е криза на представителността, критикува и адвокат Владимир Шейтанов. Адвокатурата не е включена в съдебната реформа по същество, допълни той. Шейтанов посочи, че е налице и криза на доверието между защитниците и висшия орган.

С действащия закон за адвокатурата правата на гражданите остават незащитени, настояват защитниците, защото самите те не могат да изпълняват конституционните си задължения.

Целта на Закона за пране на пари не е ясна, след като престъплението е посочено в Наказателния кодекс, добави Шейтанов. Ще изпаднем в спирала на законодателства, ненужна, безсмислена, двулика, ако задълженията се прехвърлят от един закон в друг, допълни юристът.